стара планина - фауна

 

Изключително е фаунистичното разнообразие на територията на Стара планина. От безгръбначната фауна досега са известни повече от 2 400 вида и подвида, обхващащи 261 редки/стенотопни/ вида, 168 ендемита, 108 реликта, 36 вида включени в световни и европейски списъци на застрашени видове и 10 вида защитени в България. Сред насекомите с консервационна значимост са: гъсеничар, син бегач, аполонова пеперуда, българска еребия, родопска еребия, родопска сенница, лилава върбова пеперуда, седефка и др.Сред гръбначните животни, през последните 30 години са установени: 6 вида риби, 8 вида земноводни, 14 вида влечуги и 123 вида птици срещащи се през размножителния период.

През настоящата година Дирекцията на Национален парк Централен балкан извърши разселване на еднолетна балканска пъстърва с цел подпомагане популациите.Това се налага поради намалялата численост на вида.

В парка се размножават жизнените популации на 3 от установените в България 4 биомно ограничени видове, характерни за Алпийската зона – скална завирушка, скалолазка и жълтоклюна хайдушка гарга. Паркът е едно от местата с най-голямо разнообразие на грабливи птици в България. За съжаление, за някои от осемнайсетте вида, срещали се в миналото, днес са останали само писмени сведения. Двете най-едри европейски грабливи птици – брадатия и черния лешояд са изчезнали преди повече от 40 години поради ширещото се бракониерство, използването на отровни примамки за вълци и лисици и замирането на номадското овцевъдство. Белоглавият и египетският лешояд вече не гнездят в парка, но появата им през пролетния сезон ни дава надежда, че те ще се завърнат на тази територия в недалечно бъдеще. Паркът е територията с най-голямата популация на скален орел в Европа. Царският орел, който е застрашен и в световен мащаб, се намира в още по-неблагоприятно положение. От тези птици в парка гнездят само две двойки, а популацията им страната е под тридесет двойки. В парка гнездят осоядът, два вида мишелови и два вида ястреби, както и четири вида соколи.

Бозайниците формират три основни групи –прилепи, дребни бозайници и едри бозайници.

Досега на територията на парка са установени 18 вида прилепи, от общо 29 вида в България. Съществува голяма вероятност да бъдат открити още няколко вида, тъй като по проекта CORINE Biotopes в района на парка и прилежащите му територии бяха установени общо 23 вида прилепи. Осем от видовете прилепи са световно застрашени, а всичките установени 18 вида фигурират в Приложенията на Директивата на Европейския съюз за хабитатите.

През 2001 г. година стартира работата по картиране на лалугеровите колонии и набелязване на мерки за опазване на техните местообитания от настъплението на хвойната и висотревието. Това е комплексна задача от изключително голямо значение за съхраняване на най-важните видове в консервационен аспект: царски и скален орел, ловен сокол, поради пряката им връзка с лалугера като хранителна база. Лалугерът е включен в световната Червена книга като уязвим вид. Наред с лалугера ще бъдат картирани и находищата на друг световно уязвим вид – сляпото куче.

Едрите бозайници са представени от 17 вида. Теренните проучвания през последните години показват, че числеността на благородния елен търпи изменения в низходяща посока. Един от най-интересните и същевременно силно застрашени видове в цялата страна е дивата коза. Нарасналото през последните години бракониерство, доведе до силно редуциране на неината численост. Ще бъде направена оценка на сегашното състояние на вида – численост, полова структура, жизненост, миграции. Ще бъдат анализирани факторите влияещи върху състоянието й, както и осъществяването на конкретни мерки за стабилизирането и опазването на вида.

Стара планина се обитава от значителна част от българската популация на мечката – около 60 животни. Рисът, заедно с мечката и вълка е един от трите европейски едри хищника, които впечатляват и вдъхват страхопочитание. В нашата страна рисът се е срещал във всички стари планински и равнинни гори. Вначалото на века обаче числеността му постепенно започва да намалява. Основни причини са изсичането на горите и преследването на хищника заради ценната му кожа, както и твърденията, че рисът нанася щети на домашните животни. До 30 – те години все още може да се види в Средна Стара планина и Рила. През 1941 г. в Рила немски войници убиват рис. В Червената книга тази дата отбелязва изчезването на риса в България. Преди 9 години бяха направени проучвания за възможностите за реаклиматизация на риса. Бяха оценени условията в страната и подходящ се оказа районът на НП “Централен Балкан”.

Като обитаващи планината със световно значими популации могат да бъдат отбелязани: снежната полевка, лалугерът, сляпото куче, бехщайновият нощник, дивата котка, горският сънливец, лешниковият сънливец, балканската дива коза, полубеловратата мухоловка, белогушият дрозд, балканската завирушка, балканска чучулига и южният белогръб кълвач.

Паркът Централен Балкан е най-важната защитена територия със световно значение за опазването на полубеловратата мухоловка, южния белогръб кълвач, бехщайновия нощник, лалугера и планинското сляпо куче.

Тук е едно от последните в Европа местообитания на едрите грабливи птици, мечката, вълка, балканската дива коза.

Територията на Стара планина е от национално значение за опазването на популациите на царския и скалния орли, уралската улулица, лещарката, десетки видове прилепи.

върни се в началото на страницата