стара планина - паркове

Природен парк Сините камъни


Площ: 11 380,8 ха
Надморска височина: от 290 да 1 181 м
Абсолютна температура: от - 20° С до 41° С

Почви: канелена горска излужена, кафява горска

Реки: Асеновска, Манастирска, Новоселска, Равна река и др.

Флора и фауна: над 1 000 растителни вида и над 235 висши животински вида.

Природни забележителности: скално образувание Халката, пещерата Змееви дупки, Песченик, Бъчвата, вековната гора Кушбунар.

В парка са изградени множество туристически пътеки, разкриващи неповторимата красота на скалния масив Сините камъни, изворите и водопадите, разнообразието на флората и фауната.
Информационният посетителски център предлага консултации и информационни услуги, маршрути за планински, познавателен, орнитологичен, исторически, еко и други видове алтернативен туризъм, наблюдения и проучвания в естествена среда, издава рекламно-информационни материали.

Дирекция:
8800 Сливен, ПК 122
ул. Орешак 15-А
тел./факс: 044/ 662 961


Информационно посетителски център
тел.: 044/ 38 632

ИПЦ Сините камъни dpp.skamani@sl.bia-bg.com

върни се в началото на страницата

 

Природен парк Стенето


Обща площ - 3 578.8 ха.

Стенето е обявен за природен резерват на 5 април 1979г. Първоначално е категоризиран като народен парк. Разширяван е на няколко пъти и в момента е един от най-големите резервати на Националния Парк "Централен Балкан". Сега територията му обхваща 3 602.4 ха. Заедно с други български резервати, поради изключителната му стойност за науката и културата и като място, предоставящо възможност за изучаване на естествените природни процеси, той е включен в програмата "Човек и биосфера" на UNESCO. Резерватът обхваща цялото горно течение на река Черни Осъм. Основната цел е опазването на неповлияните от човека естествени екосистеми по течението на реката.

Стенето е всепризнатото птиче царство - броят на установените видове птици е по-голям отколкото във всички останали старопланински резервати. Освен неуморните кълвачи, совите и горските пойни птици, в Стенето са оцелели царският и малкият орел, соколът орко, уралската улулица. Непристъпните, естествено запазени каньони на Куманица и Сухата река са едно от най-сигурните и в същото време най-важните български убежища за кафявата мечка - вид, унищожен в почти цяла Европа. Наличието на видри в по-ниските части на резервата доказва високото качество и чистотата на реките. В резервата се срещат 97 защитени животински вида.

Разнообразните условия и карстовият характер на каньона предопределят наличието на огромно разнообразие от растителни видове. В Стенето те са повече от хиляда. Много от тях са редки и застрашени от изчезване. Трудно е да се изброят всички, но между тях са тисът, казашката хвойна, бясното дърво, силиврякът. Особено интересни тук са съобществата на бука с лавровишнята, които са се съхранили тук още времената на Терциера. Освен това тук е може би и най-голямото находище на лавровишня в страната. Изключителното природно богатство на Стенето съжителства в може би най-запазената, почти недокосната от човешка ръка гора в България. Дивите, непристъпни каньони таят легенди за минало величие, за несметни богатства, за приказни съкровища.

Най-голямото богатство на митичната златна река - Куманица са вековните буки, покрили повече от половината от цялата територия на резервата. Оскъдните смесени гори от бук, ела, обикновен и воден габър внасят колорита в тази изумителна картина, обрамчена от тъмнозеления пояс на смърча. При всеки завой на буйната в горното си течение Куманица, пред смаяния поглед се разкриват нови, все по-зашеметяващи гледки - стометровите скални стени се редуват с шеметни тридесет-четиридесет метрови пропасти, в дъното на които шумят водопади. Особено впечатлява Хайдушкото игрило. Природата е изградила тук своя храм, а човек може само да поспре и да помисли за благословията, която ни е дадена, за щедрия подарък да имаме в земите си такова място!

върни се в началото на страницата

 

Природен парк Врачански Балкан


Необичайно богатият на пещери и скални заслони район, както и подходящият климат благоприятствали настаняването и живота на местните заселници от праисторическо време



Само на 116 км от София, при 370 м.н.в. – гр. Враца е един от най-живописните градове в България. Сгушен в подножието на Врачанската планина, с кротко виещата се през града река Лева и страховитите скали, надвесени над покривите.
Не са много градовете в Бьлгария, чиято история е преминала през хилядолетия и много исторически епохи! Враца е един от тях.
Град Враца попада в територията на Природен парк “Врачански Балкан”.
Природен парк “Врачански Балкан” е обявен със Заповед 1449/21.12.1989г. на Комитета по опазване на околната среда. В регистрите на IUCN /Международен съюз за защита на природата/ паркьт е отнесен към пета категория – защитени ландшафти и природни паркове, а резерват “Врачански карст”- първа категория научни и природни резервати.
Природен парк “Врачански Балкан” обхваща по-голямата част от Врачанската планина и масива на Лакатнишките скали.
Врачанската планина заема междинно място между Предбалкана и Главната старопланинска верига и се издига южно от гр. Враца и Врачанското поле, с величествени скални склонове. На юг за граница служи дълбоко врязаният пролом на река Искьр. За западна граница е приета Дружевската седловина. Планината има направление северозапад – югоизток. Дълга е около 30 км и широка 10-15 км. Нейният тясно обособен масив рязко я отличава от съседните планини.
Извиращите от планината реки Лева, Черна и Златица разчленяват планината на три дяла – Беглички (Югозападен), Стрешерски (Северозападен) и Базовски (Източен). Най-обширен е Бегличкият дял с най-висок връх – Бегличка могила (1481,7 м).
По-голямата част от територията на парка е покрита с карбонатни скали от триаски и юрски варовици, напукани по всички вьзможни посоки, характерен образец на карстификация, приличаща на каменно решето.
Повърхностните карстови форми като валози, въртопи, понори, обрасли в периферията си с огромни букови гори заемат обширни площи. Мощността на варовиците е около 1300м. В границите на Природен парк “Врачански Балкан” се намират едни от най-интересните пещери и пропасти – около 500. Пещерите са едни от природните чудеса на света, а уникалната им подземна красота е сътворявана в продължение на милиони години. Една от най-красивите в България – пещерата “Леденика” е обявена за Природна забележителност и туристически обект с международно значение с площ около нея – така наречения Леденишки валог 102.5 ха и се намира на 16 км западно от гр. Враца. Оформена е в малмските варовици на Згориградската антиклинала и е характерна с изключително богати морфоложки форми и образувания. Пещерата впечатлява с големите си размери, а през зимата грабва посетителя с изящната си ледена украса, откъдето произлиза името й. Поради уникалната акустика в Голямата зала се организират концерти.
На територията на Природен парк “Врачански Балкан” са установени над 700 вида висши растения, което представлява близо 1/5 от флората на Бьлгария, като 56 вида от тях са обявени за редки и защитени от изчезване, а 26 вида са защитени от Закона за защита на природата. Не по-малко интересна е и фауната на парка. Защитени от ЗЗП са 138 вида животни, като от тях 21 вида са вписани в Червената книга на Бьлгария. Висока природозащитна стойност има безгръбначната фауна и дневните грабливи птици, между които – черен щьркел, египетски лешояд, скален орел, белоопашат мишелов и др.

Дирекция: п.к. 241
тел.: 092/ 33 149
факс: 092/ 21 473


Инфоцентър:
тел.: 092/ 60 318


ИЦ Врачански Балкан: vratchanskybalkan@abv.bg

върни се в началото на страницата

 

Природен парк Българка



Новият природен парк Българка е открит през 9 август 2002 г. в централната част на Стара планина. Защитената територия е разположена върху 22 хиляди хектара и обхваща райони от общините Габрово и Трявна. В нея се намира масив от вековни букови гори, които се срещат само на три места в Европа.

Територията на парка е узаконена като защитена, за да се запази биоразнообразието на ценния буков масив, както и да бъде съхранена красивата природа на балканския край. Старопланинският терен е разнообразен, а животинските видове в него са обекти на международния ловен туризъм. По площ Българка заема пето място сред природните паркове в страната.

В неговите граници са включени вододайните зони на двете общини и землищата на 9 села. В обособената територия се намират много културни и исторически паметници. Под парковата закрила попадат Етнографският музей "Етъра" и Соколският манастир, съхранили усета към красотата и любовта към българските традиции на старите тревненски и габровски майстори.

Списъкът от забележителности включва комплексите Шипка, Бузлуджа, както и високопланинската местност Узана, където се намира географският център на страната. В момента предстои изготвянето на план за управление на парка. Той ще уточни зоните за спорт и туризъм и режимите за ползване на природните богатства.

върни се в началото на страницата

 

Национален парк "Централен Балкан"

- площ: 71 669,5 хектара
- дължина: 85 км.
- средна ширина: 10 км.
- най-висок връх: Ботев – 2376 м. надморска височина
- най-ниска точка: близо до Карлово, около 500 м. надморска височина
- горите покриват 44 000,8 хектара
- безлесната зона е 27 668, 7 хектара
- 70% от екосистемите са естествени
- има 9 резервата с обща площ 20 019 хектара

По-голямата част от територията на Парка е покрита с вековни букови гори, смърч, ела, габър и горун. Установените в Парка видове висши растения са повече от половината флора на България. От тях 10 вида и 2 подвида се срещат само в Централен Балкан и никъде другаде в света. 166 вида са лечебните растения, 12 от тях са защитени по закон. Дивото богатство допълват 229 вида мъхове, 256 вида гъби. 188 вида водорасли. Тази част на Стара планина обитават 70% от безгръбначните и 62% от гръбначните животни в България. Птичият свят е представен от 224 вида, сред които такива, които отреждат на Парка статут на Орнитологично важно място в международен мащаб. Над 130 вида висши растения и животни, срещани в Централен Балкан, са вписани в българската и световна Червена книга.

Паркът обхваща и просторни билни поляни, верига от сурови върхове, от които 20 с височина над 2000 метра, скални стени, пропасти, пещери, дълбоки каньони и високи водопади. Централен Балкан е предпочитано място от туристи, природолюбители и естествоизпитатели.

Национален парк "Централен Балкан" е създаден, за да съхрани неповторимата дива природа на Средна Стара планина и свързаните с нея традиции и поминък на местното население. Държавата и обществеността гарантират опазването на това богатство чрез обявяването на Националния парк през 1991 г. и създаването на специализирана управленска структура – Дирекция, която е регионален орган на Министерството на околната среда и водите. За опазването на дивата природа Дирекцията работи съвместно с местни организации, доброволци и приятели на планината.

"Централен Балкан" е една от най-ценните и най-големите защитени територии в Европа – втора категория според Международния съюз за защита на природата (IUCN). Паркът и 8 от резерватите в него са в Списъка на представителните защитени територии на ООН, а 4 от тях са част от световната мрежа биосферни резервати по програмата "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО. През 2002 г. Национален парк "Централен Балкан" получи статут на "кандидат-парк" в Европейската мрежа защитени територии PAN Parks. Предстои продължителен усилен труд за покриване установените принципи и критерии, за да се стигне до получаване на официалния сертификат на PAN Parks. Приемането на Парка в тази мрежа ще е доказателство, че управлението му гарантира опазването на природата и посетителите могат да бъдат спокойни, че тяхното пребиваване не пречи на естествените природни процеси.

НАТУРА 2000 е Европейска екологична мрежа, която включва ключови територии за опазване на видовете и местообитанията. Изискванията за нейното създаване са залегнали в Директива 92/43 на ЕС за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна.

Граници на Национален парк "Централен Балкан"

Източната граница на Парка минава по източните и североизточни склонове на масива Триглав, като в по-голямата си част следва течението на река Габровница, северно от с. Скобелево. Западната граница е по линията на река Михаля – връх Михаля – седловината Косишки превал – връх Косица – местност Бобча. Северната и южната граница са силно начленени и нагънати и имат голям височинен диапазон на разполагане – от 500 м. надморска височина при Карлово и Кърнаре, до 1525 м надморска височина при Троянския проход. От север границата следва линията връх Голям Климаш – Троянски проход – Русалийски проход – местност Корита. От юг преминава по хоризонталите на нископланинския и среднопланинския пояс, като на места слиза почти до границите на населените места – Тъжа и Карлово, a на запад достига на около 3 км. северно от Кърнаре, Розино, Клисура и Антон.

Паркът включва части от териториите на 5 административни области – Ловешка, Габровска, Старозагорска, Пловдивска и Софийска. Площта му попада в пределите на 8 общини – Тетевен, Троян, Априлци, Севлиево, Павел баня, Карлово, Антон и Пирдоп, и в 31 землища на населени места.

Национален парк "Централен Балкан" е един от най-предпочитаните райони за пешеходен туризъм в България. Създаването на условия за пълноценен отдих, духовно обогатяване и почивка сред природата е една от основните цели на Дирекцията на Парка. Тя се грижи за изграждане на туристическа инфраструктура – маркировка, заслони, мостове, предпазни съоръжения, места за краткотраен отдих и места за наблюдение на диви птици и животни. Оформени са входове на Парка. Съвместно с Български туристически съюз се обозначават и поддържат пътеките за пешеходен туризъм. Първостепенните туристически маршрути са добре обезопасени, а за сигурността на туристите Дирекцията работи съвместно с Планинската спасителна служба.

Разработени са специализирани маршрути – 10 маршрута за конен туризъм, 4 за велотуризъм, маршрути за наблюдение на птици, на растения, на едри бозайници, общопознавателни, културно-исторически, пещерняшки, фотолов, алпийски и ски-рали.

Паркът позволява осъществяването на краткосрочен, еднодневен или неколкочасов излет. Възможности за пренощуване в Парка предлагат съществуващите хижи, заслони и почивни бази. На територията на Централен Балкан са разположени 20 туристически хижи с общ капацитет от 1434 легла, които се стопанисват от Български туристически съюз. Освен това са изградени и 4 ведомствени бази с 264 легла и 3 туристически заслона с 40 легла – за ползване при лоши метеорологични условия.

За контакти и информация:

Дирекция на Национален парк "Централен Балкан"
Габрово, ул. Бодра смяна 3, п.к. 80

тел: 066/ 62 279
факс: 066/ 61 302

email: office@centralbalkan.bg
web: www.centralbalkannationalpark.org

върни се в началото на страницата

Боатин Коза стена Царичина Стенето Стара река Джендем и Северен Джендем Пеещи скали Соколна