стара планина - резервати

 
Кутелка Боатин Царичина Козя стена
 

 

Бяла крава

Подножието на връх Голяма Турла
Резерватът е разположен в северните склонове на живописния Еленски балкан, северно от връх Голяма Турла и североизточно от връх Чумерна, над селата Игнатовци, Колари, Костел и Каменари. От подножието на връх Голяма Турла извира река Костелска, която протича през територията на резервата. В кристално чистите и води живее високопланинска пъстърва.
Забележителна е дивата и девствена местност Валето над село Костел, предлагаща условия за планински разходки, познавателни турове за бране на цветя и билки.
През територията на резервата преминават множество екопътеки, водещи към приказни, затаяващи дъха планински кътчета, които ще очароват любителите на планинския туризъм.


върни се в началото на страницата

Джендема

Първият учен, предложил обявяването на "Джендема" за резерват е руският зоолог професор доктор Владимир Емануилович Мартино (1888-1961). В продължение на пет години съдбата свързва живота му с нашата страна. Преди да дойде в България той е вече добре известен с многото си научни трудове върху фауната на бозайниците на Балканския полуостров и с книгата си "Птиците на Югославия". Неговите трудове са публикувани докато е емигрант в Югославия и уредник на Биологическия институт в Сараево. В България пристига през юли 1950 г. като отначало завежда научната секция в Българския ловно-рибарски съюз и написва ръководството "Основи на ловната таксация". По-късно е старши научен сътрудник в Зоологическата академия на науките и работи съвместно с някои от най-известните български зоолози - Паспалев, Атанасов и Пешев.
Изследванията му са насочени към морфологията, биологията, екологията и систематиката на дивия заек у нас и в областта на ентомологията. Установява 13 вида бълхи, които са нови за фауната на България и съставя "Ръководство за определяне на късопипалните скакалци в България". Въз основа на събраните от него полутвърдокрили и твърдокрили насекоми прави изводи за изясняване на зоогеографския характер на Розовата долина и обкръжаващите я планини. Всички в семейството на Мартино са зоолози. Съпругата му Елена работи върху бозайниците на Югославия, а синът Кирил е орнитолог, който става асистент в Софийския университет по систематика и анатомия на гръбначните животни. Когато след смъртта на Сталин става възможно репатрирането на емигранти в СССР, семейство Мартино отпътува за родината си - на 4 май 1955 г., топло изпратено от българските зоолози.

върни се в началото на страницата

Пеещи скали

А ако във ветровит ден прекосявате пеещите скали, ослушайте се - те наистина пеят
Резерват "Пеещи скали" е обявен на 11 юли 1979 г., със заповед на Комитета за опазване на природната среда при Министерски съвет. Целта му е да се запазят високопланинските безлесни местообитания, естествените букови гори и характерната фауна във водосбора на река Росица - най-големият ляв приток на Янтра. На не голяма площ от 1 465,7 хектара, в землищата на селата Стоките и Кръвеник, блика диво великолепие от живот, форми и багри.
Предложението на Гатьо Гатев за създаването на резервата, се доразвива и разширява от Института по екология към БАН. Обявяването на резервата съвпада със създаването на самостоятелна Комисия за опазване на природната среда към Министерския съвет.Екип на тази комисия, оглавен от председателя й - Костадин Белалов, обхожда през март 1979 г. предложена за поставяне под строга защита територия. Експертите са категорични - налице са всички качества за обявяване на резерват. В района между връх Зелениковец и местността Червена локва са представени типични горски екосистеми от вековни букови гори със средна възраст от 150 до 170 години, почти недокоснати от човешката ръка, високопланински пасища, съхранено е богато растително и животинско разнообразие от застрашени видове и характерни пейзажи, тук попада и важна вододайна зона. Предложението на комисията е защитената територия да обхваща близо 2 000 хектара, плюс буферна зона от 1 360 хектара. Независимо, че според крайното решение площта е доста намалена, дивото сърце на резервата е съхранено.
Името на резервата не е избрано отведнъж. Багарещица, Цървулщица, Росица са трите идеи. Кръстник на резервата става Белият рицар на българската природозащита - Жеко Спиридонов. "Пеещите скали" е наречен така в чест на чудния феномен - скалните образования по билото в източните части на Калоферската планина и тяхната загадъчна песен с гласа на ветровете.
Резерватът ревниво пази гори изпъстрени с ели, жешля и обикновен явор, ясен и габър. Растителното богатство се допълва от червени и черни боровинки, сибирска хвойна, лавровишня, родопски силивряк, дебелец, синя и жълта петниста тинтява. През ранната пролет, сини килими от минзухари следват пътя до Дебиделската поляна. Въпреки напора на дръзки бракониери, тук все още могат да се срещнат диви кози, мечки, елени и сърни, златки, диви котки и невестулки. Могъщата гръд на планината раздипля за насита на очите изумителни гледки, а нощем донася вой на вълк и вик на горска улулица. На северозапад е челото на връх Зелениковец, а от запад се издига връх Росоватец. От север потънали в хладната прохлада на зелени тесни долини, извиват тела реките Багарещеца и Цървулщица. Навирил муцуна към небето стърчи връх Вълчата глава. В посока изток е гръбнака на Старопланинската верига, там белее паметникът на връх Шипка, подир него и върхът на войводата Хаджи Димитър. На юг при вида на Триглавския масив дъхът секва, духът се смирява пред главоломно спускащите се стръмни склонове. Като корона увенчават планинската грамада гордите чела на върховете Голям и Малък Кадемлия, Зли връх, познат по-скоро, като Мазалат и Танас тепе. Над меките диви треви по билата на Триглав, край скалистите зъбери и надолу край шумящата в дълбокото Габровница се вият скални орли и мишелови, и странният им писък пронизва сърцето с магията на един приказен свят, обрича те на него, за да се връщаш тук отново и отново.
Когато в късна есен, на път към хижа Мазалат, преминавате през приказната букова гора и чуете страховит рев, не се плашете, благородните елени надават своя брачен зов.

върни се в началото на страницата

Соколна

Резерватът е създаден с цел опазване на уникалното многообразие от редки растителни и животински видове.
Създаден през 1979 г. Обхваща част от водосбора на реките Соколна и Кюй дере в планинския масив Триглав, от 730 м до 1 770 м надморска височина. Разположен е в землището на селата Скобелево и Асен. Тук се намира най-голямото тисово находище в Стара планина. Горите са съставени от дъб, габър, мъждрян, явор. В ниските части се намира и естествено находище на люляк и казашка хвойна. Една от естествените градини на България, съхранила множество редки и застрашени растения - старопланинска иглика, жълт планински крем, старопланински еделвайс, родопски силивряк, рохелова каменоломка. Птичето разнообразие е голямо - скален орел, ловен сокол, сокол скитник, голям и малък ястреб, обикновена ветрушка, бухал и др.
Показателно е, че на тази голяма територия се срещат повече от 600 вида растения. Изключителната красота на резервата се дължи на могъщите отвесни скали, сипеите, горите, разхвърляна на петна тук - там, потоците и водопадите, и обширните високопланински пасища.
Пейзажът поразително напомня Скалистите планини в Северна Америка.


Наблюдение на над 40 вида птици:
• скален орел, белоопашат мишелов, ловен сокол, черен кълвач, балканска чучулига и др.
• гнездо на скален орел
• твърде вероятно наблюдение на дива коза и следи от мечка и вълк
• вероятно наблюдение на мечка


Соколна е обявен за резерват заради еделвайса
Соколна е обявен за резерват на 11 юли 1979 година. Обхваща живописната територия по южните склонове на Триглавския масив, затворена между две водоразделни била и включваща Корудере (долината на р. Соколна) и водосбора на р. Кюйдере. Така естествените граници оформят резерват със площ 1250 хектара и надморска височина между 730 и 1770 метра. За да се гарантира съхранението на природата е обявена и буферна зона от 169 хектара.
Резерватът е разположен в землищата на старозагорските села Скобелево и Асен. Стръмните, украсени със скални венци и приличащи на шарени черги карстови склонове, оформят каньона на река Соколна. Варовитият терен крие множество извори, пропасти, въртопи. Тук все още има непроучени пещери.
В по-ниската си част резерватът съхранява сухолюбиви видове и има субмедитерански характер. Напролет разцъфтелите люляци ухаят омайно в смесените гори от келяв габър и мъждрян. По-високо от тях преобладават горунът, а на още по-голяма надморска височина са разположени отделни петна от бук. Той формира по-плътна покривка само във водосбора на Кюйдере, където на по-влажните места е намерила място и лавровишнята, останала тук от минали геологични епохи.
По непристъпните склонове на "Соколна" се срещат повече от 230 висши растения от които над 20 вида са ендемични и могат да се наблюдават на малко места в България. Защитените растения са повече от десет, сред тях са българските ендемити старопланинска иглика, български скален копър, костова тлъстига и широколистна мишовка. Тук е и едно от находищата на реликтния балкански ендемит силивряка. Малцина знаят, че това растение, обитаващо скални стени, принадлежи към семейството на така популярните стайни теменужки (сентполии). За разлика от тях обаче, силиврякът може да издържи повече от година в покой, без вода и дори хербаризиран при подходящи условия отново да възстанови жизнените си функции. Скалните венци са обитавани и от еделвайса, мечешкото око, алпийската крехка папрат.
Величествените скални масиви с уникална растителна покривка някога са били обитавани от белоглавия лешояд. Сега тук се срещат над 40 вида пернати обитатели. Между тях са скален орел, малък и голям креслив орел, сокол скитник, голям мишелов. Край вековните дънери са се приютили бухалът и улулицата. Из потайните дебри бродят лисици, златки, белки, пробягван сърни, елени и диви свине. Тук изконен обитател е мечката.
Недалеч от резервата се намира високопланинското пасище "Синаница". Тук в хармония с природата обитават стада от крави, коне и няколко от позабравените вече биволи. Ако някой иска да почувства истинския дух на планината, нека преброди доловете на резервата, да се начуди на прелестите на скалните венци и техните обитатели, да се вслуша в гласа на птиците и да пренощува в къщичката на "Синаница". Вярно, ще види как някои "доброжелателни балканджии" са съсипали високопланинския пасищен комплекс: построени са няколко къщи, навеси за животни, водопои и малка мандра, но духът на планината не се губи.
Тук, в единствената останала къщичка, можете да чуете и гласа на гайдата, и песни, извиращи от корена български, и смешни истории от устата на бай Благо - пастирът. Още разказват историята за една кафява мечка, която навестила кошерите в Курудере, отворила ги всичките, а после влязла в колибата край тях и заспала.
Посрещнете ли слънцето на "Синаница", можете да зърнете по скалните хребети диви кози, да чуете вика на хайдушката гарга. А тръгнете ли да слизате по пътеката през Курткая и Демиркапия, с цялото си великолепие през ширналото се подбалканско поле пред вас ще се открие долината на река Тунджа.

върни се в началото на страницата

Стенето

Основната цел на резервата е да опазва завинаги в полза на обществото почти неповлияните от човека естествени екосистеми по цялото горно течение на река Черни Осъм
Обявен - 1963 г.
Обща площ - 3 578.8 ха.


През 1963 г. “Стенето“ е обявено за народен парк на площ от 1 607.5 ха., разширяван е на няколко пъти. По-късно, на 5 април 1979 г. е прекатегоризирано в резерват и в момента е един от най-големите резервати на Националния Парк "Централен Балкан". Разположен е в Троянския Балкан по горното течение на р. Черни Осъм на площ 3 578.8 ха. Заедно с други български резервати, поради изключителната му стойност за науката и културата и като място, предоставящо възможност за изучаване на естествените природни процеси, той е включен в програмата "Човек и биосфера" на UNESCO.
Създаден е за да се запази изключителната красота на тази част от Стара планина - величественото ждрело Стенето. Поразяват с красотата си скалите в местностите Хайдушкото игрило и Чернокожа. Карстовата основа е предпоставка за образуването на множество пещери, някои от който са между най-дългите у нас – Куманица (около 2 000 м). Тук се намират и най-дълбоката пропастна пещера – Птичата дупка (91 м).
Основна част от горите са букови, срещат се още обикновен и воден габър, явор, шестил, тис. В “Стенето” се намира един от най-големите смърчови масиви в Средна Стара планина. Срещат се множество редки и защитени растения, като родопския силивряк и българкия ранилист. Твърде разнообразен и богат е животинския свят. Близо 100 от видовете са защитени. Характерните представители са мечка, благороден елен, сърна, дива коза, а от птиците бухал, скален орел, балкански кеклик, уралска улулица, врабчова кукумявка, пернатонога кукумявка.
Тук е всепризнатото птиче царство - броят на установените видове птици е по-голям отколкото във всички останали старопланински резервати. Освен неуморните кълвачи, совите и горските пойни птици, в "Стенето" са оцелели царският и малкият орел, соколът орко, уралската улулица.
Непристъпните, естествено запазени каньони на Куманица и Сухата река са едно от най-сигурните и в същото време най-важните български убежища за мечката - вид, унищожен в почти цяла Европа. Наличието на видри в по-ниските части на резервата доказва високото качество и чистотата на реките.
Разнообразните условия и карстовият характер на каньона предопределят наличието на огромно разнообразие от растителни видове - в "Стенето" те са повече от хиляда. Много от тях са редки и застрашени от изчезване. Трудно е да се изброят всички, но между тях са тисът, казашката хвойна, бясното дърво, силиврякът. Особено интересни тук са съобществата на бука с лавровишнята - те са се съхранили тук още времената на Терциерал. Освен това тук е може би и най-голямото находище на лавровишня в страната.
Изключителното природно богатство на "Стенето" съжителства в може би най-запазената, почти недокосната от човешка ръка гора в България. Дивите, непристъпни каньони таят легенди за минало величие, за несметни богатства, за приказни съкровища. Те привличат тук авантюристи и търсачи на лесно богатство от всички краища на България. Слепи за стряскащата хубост на "Стенето", те неуморно копаят и взривяват скалите, разрушавайки в един миг това, което Природата е ваяла с векове. Само през последните години някои части на резервата са променени и за жалост нашите деца няма да могат да се насладят на това, което ние сме съзерцавали смаяно!
А всъщност, най-голямото богатство на митичната златна река - Куманица, са вековните буки, покрили повече от половината от цялата територия на резервата. Оскъдните смесени гори от бук, ела, обикновен и воден габър внасят колорита в тази изумителна картина, обрамчена от тъмнозеления пояс на смърча. При всеки завой на буйната в горното си течение Куманица, пред смаяния поглед се разкриват нови, все по-зашеметяващи гледки - стометровите скални стени се редуват с шеметни тридесет-четиридесет метрови пропасти, в дъното на които шумят водопади. Особено впечатлява Хайдушкото игрило - природата е изградила тук своя храм, а човек може само да поспре и да помисли за благословията, която ни е дадена, за щедрия подарък да имаме в земите си такова място.

върни се в началото на страницата

Боатин

Обявен на 12 юни 1948 г. Площта му е 1597,2 хектара. Намира се в землището на с. Дивчовото, северно от връх Тетевенска баба и е с надморска височина от 800 до около 1750 м. През резервата минава Боатинска река, която заедно с реките Средна и Момина дава началото на река Черни Вит. Резерватът е включен в програмата на ЮНЕСКО "Човек и биосфера". Резерват "Боатин" е царството на бука. Автохтонните гори с двестагодишни дървета, високи до 50 м., са едни от най-обширните в Европа защитени букови масиви. В резервата са представени около 600 вида от висшата флора и целия типичен за планинската зона на умерения пояс животински свят - кафява мечка, вълк, лисица, дива котка, белка, златка, благороден елен, сърна, дива свиня. В недалечното минало се е срещал и рисът. Гнездящите птици са 64 вида. Сред тях са уралска улулица, пернатонога кукумявка, малка и полубеловрата мухоловка, южен белогръб и черен кълвач, сокол скитник. В близост до резервата се намира единственото находище на клек в средна Стара планина.

върни се в началото на страницата

Царичина

Обявен на 18 юли 1949 г. Площта му е 3418,7 хектара. Разположен е в землището на с. Рибарица. Обхваща горната част от водосбора на река Бели Вит с притоци Стара Рибарица и Заводна. Включен е в програмата на ЮНЕСКО "Човек и биосфера". Резерватът съхранява горски и субалпийски екосистеми на надморска височина от 700 до 2198 м. След бука, най-широко разпространени дървесни видове са смърчът, елата и габърът. "Царичина" е най-северното находище в света на бялата мура (балкански ендемит). Едно от тревистите растения, които се срещат в района, е огненочервеното омайниче, наричано от местните хора "цариче". Именно то е дало името на резервата - Царичина. Други тревисти растения тук са нарцисовидната съсънка, балканската фитеума, старопланинската теменуга, панчичиевата пищялка, кернеровата метличина. Гръбначната фауна включва 15 вида земноводни и влечуги. Повече от 30 вида са бозайниците - кафява мечка, вълк, сърна, благороден елен, видра, златка. В "Царичина" гнездят 75 от установените в резервата над 90 вида птици. Мястото е убежище и на седемте вида сови, характерни за българските планини.

върни се в началото на страницата

Козя стена

Обявен на 22 декември 1987 г. Намира се в землището на с. Чифлик, Троянско. Площта му е 904,3 хектара. Разположен е в стръмна, варовита, труднодостъпна част на планината. "Козя стена" е истински ботанически рай. В него се опазват над 40 вида редки и защитени растения - благаево бясно дърво, рохелова каменоломка, лунна папрат, високопланински желтак, старопланинска лазаркиня, сребърник и бялата звезда на планината - старопланинския еделвайс. В "Козя стена" гнездят над 60 вида птици, от които в Червената книга на България са - големият и малкият ястреб, осоядът, черният кълвач, гълъбът хралупар, уралската улулица.

върни се в началото на страницата

Стара река

Обявен на 19 март 1981 г. Има площ 1974,7 хектара. Съхранява природата на една от най-красивите планински реки в България. Обхваща водосбора на Стара река и притоците й в землището на Карлово. Резерватът е сред първите по брой на редки растителни видове. Над 45 от тях са вписани в Червената книга. Сред тях са родопският силивряк и панчичиевата пищялка. 20 вида се срещат само в България. Сред тях са кернеровата метличина, троянската камбанка и българският ранилист. Гората е много разнообразна. Топлолюбивите мъждрян и воден габър се срещат заедно с бука, елата, смърча, явора и шестила. Богатството на животинския свят не отстъпва на растителния. Над 100 вида гръбначни животни са намерили убежище тук. Резерватът се обитава от мечката, вълка, златката, дивата котка. Интересни са и грабливите птици - скален орел, голям и малък ястреб, осояд, сови.

върни се в началото на страницата

В Източна Стара планина са създадени осем резервата.


Резерват "Момин град" се намира на около 10 км. южно от гр.Върбица.Обявен е през 1960 г. с цел да се опази вековна букова гора. Обхваща 10,9 ха стръмни терени със североизточно изложение и 800-880 м надморска височина.

Резерват "Керсенлика - Ардашлъка" е създаден през 1951 г. в Котленския дял на планината в землищата на селата Боринци и Стралджа на около 17 км от гр.Котел. Обхваща 114,5 ха от левия склон на Керсенлишка река и има основна задача да опази най-ниско разположеното естествено находище на обикновена ела, което заема около 30% от територията на резервата. Останалите 70% са на габъровата фитоценоза с различно участие на бял бор, трепетлика, ела, зимен дъб, мизийски бук и смърч.

Резерват "Орлица" е създаден през 1984 г. на площ от 566,5 ха в уникален карстов комплекс с многобройни пещери, пропасти, извори с цел да се охраняват първични екосистеми от мизийски бук и местообитания на редки птици. В него се включват предишния резерват "Бели бряг" и природните забележителности Медвенски извори и Орлица.

Резерват "Калфата" с площ 46,9 ха е обявен през 1968 г. в землището на с. Поляците, Варненско за опазване на вековни широколистни гори от дъб, бук и благун.

Резерват "Вълчи проход" - 43,9 ха, обявен през 1968 г. в землището на с.Голица, Варненско за съхраняване типичните за тези места смесени гори.

Резерват "Киров дол" - 51,5 ха, обявен през 1968 г. в за опазване на благуново-церово-буковите гори край с.Долен чифлик, Варненско.

Резерват "Върбов дол" с 70,6 ха е обявен през 1968 г. с цел опазване на смесените дъбови гори в землището на с.Аспарухово, Варненско

Резерват "Кутелка" - 645,1 ха, е създаден през 1983 г. за опазване местообитанията на редки птици - кръстат орел, скален орел, малък орел, малък креслив орел, черен лешояд, белоглав лешояд.

върни се в началото на страницата