витоша

Зелената планина

Витоша е разположена в центъра на Югозападна България между Стара планина и Рило-Родопския масив. Тя е единствената купеста планина у нас, като билото и е образувано от най-високите и разположени близко един до друг върхове - Черни връх и Резньовете. Типични за нея са каменните реки, образувани от изветрянето на скалите и бавното им придвижване към долините в резултат на гравитацията на течащите води. В миналото са преобладавали изредени широколистни гори, които са се изкачвали много повече от днес, а брезата е била с най - голямо участие. Буковите и иглолистните гори още не са били разпространени. В следващият исторически етап се оформят вертикалните горски пояси с горскодървесен състав, близък до днешния. Вследствие на усилената човешка дейност, Витоша се е променила значително повече, отколкото другите наши планини. Усилената човешка дейност е променила значително растителността и затова в по-голямата част на планината тя е вторична. През последните 400 години до създаването на парка е била унищожена девствената гора в подножието на планината. За 200-250 години са били изсечени или опожарени голяма част от иглолистните гори във високите части, за около 150 год. буковите и дъбовите гори по склоновете са превърнати в храсталаци. Днес букът е основен дървесен вид в подпояса на нископланинските гори от горун, бук и ела, като участието на горуна е ограничено, а елата се среща единично. Внесени са по изкуствен път бял бор, смърч, черен бор. Залесената площ обхваща 60% от парк Витоша, от която 67% са естествени насаждения с преобладание на иглолистните гори. От дървесните видове най - голямо участие имат: от иглолистните - белият бор и смърчът, а от широколистните - букът и брезата. Планината е изключително богата на водни източници - многобройни са потоците и изворите и, даващи началото на множество реки. Единствената голяма витошка река е Струма, вливаща се в Бяло море. И през най - сухите месеци реките не пресъхват, защото се подхранват от торфищата. Витоша се разделя във вертикална посока на четири лесорастителни пояса: нископланински (дъбов и габъров); среднопланински (буков); високопланински (буково - иглолистен); субалпийски (субалпийско редколесие, клекови и хвойнови формации) Не е развит алпийския пояс, въпреки наличието на тревни ценози, характерни за него. На територията на парка са устанавени 1 489 вида висши растения (от които 25 български ендемита, 31 балкански ендемита, 47 вида включени в Червена книга на България), 500 вида гъби, 500 вида водорасли, 300 вида мъхове и 200 вида лишеи. Срещат се множество безгръбначни и гръбначни животни, сред които 800 вида пеперуди, 40 вида мравки, 10 вида земноводни, 14 вида влечуги, 114 вида гнездещи птици и около 50 вида бозайници. Въпреки близостта до милионния град парка запазва условия, необходими за съществуването на видове като мечката, благородният елен, сърната, дивата свиня, лисицата, язовеца, златката и бялката, обитаващи и днес планината. От птиците гнездят няколко редки и застрашени видове като големият и малък ястреб, черният кълвач и др.

върни се в началото на страницата