витоша - културно наследство

КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО

Обща информация

В границите на Природен парк Витоша и в населените райони в подножието на планината попадат следните паметници на културата:

  • археологически - с национално и местно значение;
  • исторически - със световно, национално и местно значение;
  • обявени и декларирани църкви и манастири;
  • художествени паметници от Средновековието и непосредствено след него;
  • архитектурни паметници.

Най-значимите от тях със световно и национално значение са разположени на територията на Столична община, а в границите на община Перник се намират предимно археологически и архитектурни паметници от национално и местно значение.

върни се в началото на страницата

Столична община

І. АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ С НАЦИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ:

  • Надгробна могила - 500 м източно от Драгалевци
  • Надгробна могила - на север от Драгалевци в м. "Могилата"
  • Градище - южно от Бояна, м."Тухлите"
  • Градище - източно от Драгалевци, известно под името "Калето"
  • Градище - близо до Драгалевци, намиращо се в м. "Зелени връх"
  • Останки от крепост, намираща се южно от Бояна
  • Останки от антична постройка с ограда, намираща се в гробището на Драгалевци

ІІ. АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ С МЕСТНО ЗНАЧЕНИЕ:

  • Останки от тракийско светилище, намиращо се в землището на Драгалевци, вр. Кикиш.
  • Останки от турска кула, намираща се в източния край на Симеоново.
  • Останки от тракийска крепост - източно от Мърчаево.
  • Градище - североизточно от Бистрица.
  • Градище - тракийско - в м. "Ярема" - над с. Ярлово.
  • Градище - около Железница в м. "Мачище".

ІІІ. ИСТОРИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ СЪС СВЕТОВНО ЗНАЧЕНИЕ:

  • Боянска църква "Св.Пантелеймон" - в с. Бояна.

ІV. ИСТОРИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ С НАЦИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ:

  • Църквата "Успение Богородично" при Драгалевския манастир.

V. ИСТОРИЧЕСКИ ПАМЕТНИК С МЕСТНО ЗНАЧЕНИЕ:

  • Гробището "Бали ефенди" в Княжево.

VІ. ИСТОРИКО-РЕВОЛЮЦИОННИ ПАМЕТНИЦИ:

  • Историческа местност "Трендафила", където се е състояла Витошката конференция 1924 г.
  • Хижа "Планинец", където се е събирал Ихтиманският партизански отряд.
  • Къщата на акад. Николай Андреев Стоянов в Драгалевци, кв.44, парцел І-1.

VІІ. ОБЯВЕНИ ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ:

  • Драгалевски манастир "Успение Богородично".

VІІІ. ДЕКЛАРИРАНИ И ПРОУЧЕНИ ЦЪРКВИ:

  • Църква "Успение Богородично" - Бистрица.
  • Църква "Св. Георги" - Бистрица.

ІХ. ХУДОЖЕСТВЕНИ ПАМЕТНИЦИ ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО И НЕПОСРЕДСТВЕНО СЛЕД НЕГО:

С национално значение:

  • Църква "Св. Николай" и "Св. Пантелеймон" - 11-13 в. - Бояна
  • Църква "Успение Богородично" (15-17в.) - Драгалевски манастир.

С местно значение:

  • Църква "Успение Богородично (1850 г.) - Железница.
  • Църква "Св. Георги (1882 г.) - Бистрица.


С ниска архитектурна стойност:

  • Църква "Св. Йоан Богослов" (1882 г.) - Владая.
  • Иконостасът на манастирската църква "Св. Петка" - Владая.
  • Църква "Св. Илия" (1898 г.) - Княжево.
  • Църква "Св. Георги" - Мърчаево.


Х. ДЕКЛАРИРАНИ ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА:

  • Вилата на арх. Асен Михайловски в Драгалевци.
  • Къщата на Стоилка Шаранкова в Железница, пар.ХІV.
  • Етнографски комплекс от еднокатни и двукатни къщи.

върни се в началото на страницата

Община Перник

І. АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ С НАЦИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ:

  • Средновековна крепост - югозападно от с. Чуйпетлово.

ІІ. АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ С МЕСТНО ЗНАЧЕНИЕ:

  • Средновековна крепост над с. Боснек.
  • Славянско селище - под пещерата Духлата.
  • Антично селище в центъра на с. Боснек.
  • Средновековна крепост до Кладнишкия манастир.
  • Градище източно от Кладница.
  • Средновековно селище в с. Рударци (в двора на помпената станция).
  • Юрушка църква и гробище северно от Чуйпетлово.

ІІІ. АРХИТЕКТУРНИ ПАМЕТНИЦИ:

  • Църква "Св. Теодор Стратилат" в с. Боснек.
  • Къща на Тодор Петров Георгиев в с. Кладница.
  • Къща на Благой Петрунов Бонев в с. Кладница.
  • Къща на Бота КрумоваВиданова в с. Кладница.
  • Къща на Йордан Миланов Йорданов в с. Кладница.
  • Църква "Св. Николай" в Кладнишкия манастир.
  • Средновековна църква и некропол в местност "Църквище" в с. Рударци.
  • Марочката воденица в Чуйпетльово.
  • Къща Павел Попгеоргиев в Чуйпетльово.
  • Църква "Св. Петка" в Чуйпетлово.

ІV. АРХТЕКТУРНО-ХУДОЖЕСТВЕНИ ПАМЕТНИЦИ:

  • Кладнишки манастир "Св. Никола".

върни се в началото на страницата

Драгалевски манастир "Успение Богородично"

Драгалевски манастирДрагалевският манастир е от възникналата към края ХІV и ХV в. група манастири около София, носещи название "Софийска (Мала) Света гора". Споменаването на манастира във Витошката златопечатна грамота на българския цар Иван Шишман (1371 - 1393 г.) говори за връзката му с традициите на Второто българско царство. Надписът над входната врата в притвора на старата църква показва, че манастирът е бил обновен, а църквата зографисана през 1476 г. със средствата на ктитора, софийския болярин Радослав Мавър.

От стария манастирски комплекс днес е запазена само църквата - еднокорабна, едноапсидна сграда (5 х 12 м). По тип и градеж тя се включва в групата сходни църкви в София и Софийско, възникнали през ХV в. като църквите на Кремиковския и Карлуковския манастир, софийската църква "Св. Петка Самарджийска", църквата "Св. Петка" в с. Балша и други по-късни по поречието на Струма.

Църквата е украсена със забележителни стенописи. От първоначалната живопис в наоса са останали само фрагменти - сцените на "Съдът на Пилат", "Юда връща сребърниците", "Обесването на Юда", "Отричането на Петър", образите на св. Роман Сладкопевец, св. Петър и други. По-голямата част от стените са покрити с по-късен стенопис. Но в притвора на църквата първоначалната живопис е запазена изцяло. Тук на западната стена са представени старозаветните сцени "Гостоприемството на Авраам", "Жертвоприношението на Авраам", "Пророк Илия в пещерата, хранен от гарвана" и една уникална нравоучителна сцена от живота на монашеските обители - изпращане на монах в грешния свят вън от стените на манастира, за да се бори с изкушенията. Тук са и портретите на ктиторите Радослав Мавър и Вида (на северната стена), както и на по-младите Стахна и граматик Никола (на западната стена). Чешмата в Драгалевския манастирЦелият свод, източната, северната и южната стена на притвора са заети от голямата композиция "Страшният съд". Тя се състои от редица епизоди, така че дава възможност на зографите свободно да я делят на отделни сцени в зависимост от конфигурацията на повърхностите, които архитектурата на интериора предлага. Представен е Христос в сияние, обкръжен от апостоли и ангели в свободни непринудени пози. Показано е как при второто пришествие на Христос земята и морето изхвърлят мъртъвците, как небето се свива като свитък, как ангелите тръбят и събират възкръсващите, как се приготвя престолът за Христос и върховният съдия отделя праведниците от грешниците, като предоставя на праведниците царството небесно - рая. Знаците на зодиака върху разгънатия "свитък" на небето и персонификациите на ветровете (наследени от античността) са любопитни и редки детайли, отличаващи драгалевската композиция. В интерпретацията на тази тема художниците тук не акцентират върху мистично-трансцедентните аспекти, а върху повествователните подробности и интересните детайли. Зрителския интерес е привлечен не от сцените на мъченията на грешниците, а от спасението на праведните, в чиито образи (особено в тези на светите жени) се долавят връзки с реалната действителност, черти на народни типове, претворени от зографа.

Западната фасада на старата църква малко по-късно е украсена с образите на Богородица - патрона на манастира, и на трима от най-популярните военни светци-конници. По-точно, представени са по една сцена от чудесата на св. Георги, св. Димитър и св. Меркурий.

Драгалевски манастирСледващият етап на обновителна дейност в манастира продължава през ХVІІ век. Тогава са създадени стенописите на външната северна стена на църквата, включващи образите на изтъкнати монаси на православния Изток, между които св. Иван Рилски и св. Петка Търновска. През 1932 г. към старата църква са изградени пристройка и околовръстна галерия, така че тези стенописи днес се намират в интериора на втората манастирска църква, долепена до старата.

Драгалевският манастир е бил важно книжовно средище в Софийско, притежаващ собствен скрипторий. Известни са някои ръкописни книги и имената на преписвачите, работили в този манастир: поп Никола, който преписва евангелия през 1469 г; неизвестен граматик преписва известното "Драгалевско евангелие" през 1534 г., украсено с посребрена обкова от 1648 г. и пазено днес в Църковния историко-археологически музей при Светия синод в София; през 1598 г. тримата братя Даниил, Стоян и Владико преписват и украсяват псалтир, пренесен по-късно в атонския манастир "Ивирон"; и други.

В годините на националноосвободителните борби манастирът е едно от най-активните средища на борбата за освобождение, особено по време на игумена йеромонах Генадий, бивш знаменосец на четата на Ильо войвода и съратник на апостола на свободата Васил Левски, а също така и на игумена Игнатий Рилски, който възстановява тайния революционен комитет в София.

Като обект на туризма Драгалевският манастир има редица положителни качества: близост до гр. София, автомобилен път до самия манастир, живописна околност в полите на Витоша.

върни се в началото на страницата

Кладнишки манастир "Свети Николай Мирликийски Чудотворец"

Кладнишки манастирНамира се на изток от село Кладница. Църквата се намира в двора на манастира. Възобновена е върху стари основи през 1841 г. Строена е от камък, измазана, има вградени стари камъни с образи и шарки. Размерите й са 11 х 5 м. Има един свети престол. Осветена е от самоковския митрополит. През 1890 г. е осветена от епископ Партений. Ктитор е Спас Бурнов от Мърчаево. Той е заклан вътре в църквата от софийския паша, който не е разрешавал строителството й. Ето защо ктиторът отишъл до Цариград и получил разрешение за това. Една година след като я построил и осветил, пашата изпратил свои хора, които го убили в църквата. Има стенописи, някои от които са с подпис на зографа Косто Антикаров Самоковски от 1883 г. Само на иконата "Св. Богородица" има подпис от 1841 г., когато е построена църквата. В двора на църквата е гробът на ктитора. Към манастира има постройки за гости.

върни се в началото на страницата

Боянска църква "Св. Пантелеймон"

Боянска църкваБоянската църква е уникален паметник на българския дух. Тя е една от малкото напълно запазени средновековни паметници, който представлява изключителен пример на средновековната българска иконопис и архитектура от този период. Като забележителност от световно значение тя е обявена за обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Тази църква не е изолиран феномен, а е свързана с верига от паметници в България, много от които са били разрушени от отоманските завоеватели.

През средните векове - периода на Първото българско царство, в района на Средец е имало 35 крепости и селища. Защитената област, разпростираща се върху северните и западни укрепени склонове на Витоша, е включвала две основни крепости - Средец и Перник. Между тях е имало връзка, минаваща през Момина скала, която е била основна част от Боянската крепост. Средец е бил главен център на важна военна и административна област и е имал съществено комуникативно значение. Около града, разположен в полето, е имало три концентрични пръстена от крепостни стени. Първият от тях е включвал укрепленията по склоновете на Витоша. Една от тези крепости е била Бояна.

Оскъдните археологични данни не дават възможност за възстановяване на схемата на крепостта. Останките показват, че Боянската църква е била разположена в рамките на укрепено селище, което е осъществявало връзката между Средец, Перник и други укрепления наоколо и е охранявало пътя между склоновете на Витоша и Люлин, който е южният подход към Софийското поле. Тази църква е единствената оцеляла до наши дни част от Боянската крепост. Боянска църква

Комплексът се състои от три последователно изградени части, като най-старата църква - източната, е строена през Х и ХI в. Пристроената към нея през ХІІІ в. двуетажна църква в архитектурно отношение е великолепно свързана с първата. Третата част е изградена през ХІV в. от камък и стои твърде чуждо към другите две. Истинска ценност за българското културно наследство са световно известните стенописи на Боянската църква, доказателство за достиженията на българската иконописна школа от Средновековието. Те са изработени през 1259 г. по поръка на севастократор Калоян.

Най-старата част - източната датира от времето на Боянската крепост. Тя е малка, почти кубична, кръстокуполна църква. Изградена е от тухли. В план представя равнораменен вписан кръст. Куполът й стъпва върху четири арки на кръстните рамене. Абсидата има полукръгла форма и един прозорец.

Втората част е двуетажна сграда, долепена до западната фасада на старата църква. Според запазения надпис върху северната страна на долния етаж църквата е съградена и изографисана със средства на севастократор Калоян и жена му Десислава през 1259 година (тогава е изписана отново и старата част на църквата). При градежа са използувани тухли и камък. Представя семейна църква - гробница, като е свързана архитектонично и стилово със старата сграда. Приземието, посветено на св. Никола е сводесто, правоъгълно и служи за притвор на старата църква, a етажът над него е кръстокуполен параклис, посветен на св. Пантелеймон.

Третата, най - западната част, късна пристройка от 1882 г., представлява двуетажен притвор и няма художествена стойност.

Боянската църква е известна в България и чужбина главно с високите художествени достойнства на стенописите от 1259 г., които следват в общи линии декоративната система и иконографията на византийското изкуство от XI - XII в. По стил и по смесената фресково - темперна техника стенописите на Боянската църква са много близки до стенописите в Търново от ХІІІ в. Те са създадени от неизвестен художник - българин, работил в стила на Търновската художествена школа. Със своя жизнен, хуманистичен реализъм те са ренесансово явление, и то в кулминационната му за цялото европейско изкуство фаза. Заемат едно от първите места в средновековната живопис на Европа през ХІІІ в.

ДесиславаБоянският майстор е успял да вложи изключителен за онова време реализъм и нова за средновековието хуманистична естетика. В центъра на вниманието е човекът - умен, благ, състрадателен. Той е подчертан във фигуралните сцени "Разпятие", "Тайната вечеря", "Преображение" и др. и особено в многобройните образи на Христос, представен в различна роля, състояние, възраст - Христос Вседържител, Христос Благодетел, Христос 12 - годишен в храма и др. В регистъра на правите светци боянският майстор създава богата портретна галерия на светски, духовни и военни лица, където наред с тънко нюансираната психологическа характеристика изпъква и индивидуалната красота на реалната плът. Особен интерес като художествено произведение с историко-документално значение представят портретите на цар Константин Асен (1257-1277) и царица Ирина и портретите на севастократор Калоян и жена му Десислава, изписани в притвора. Фигурите в портретите са представени в цял ръст, в тържествени пози и парадни облекла, със знаците на царското и севастократорското достойнство. Калоян е изобразен с модела на построената от него църква в ръце. Образите са жизнени и наситени с психологическа дълбочина.
От 1968 г. Боянската църква е национален паметник.

върни се в началото на страницата