витоша - фауна

Под въздействието на хората , които от дълбока древност населяват Витоша тази планина многократно е променяла своя облик. И днес поради близостта и със столицата това е най-посещаваната висока планина в България. Изградена е гъста мрежа от пътища, хижи, почивни домове, лифтове, ски писти и влекове. Въпреки силния антропогенен натиск във Витоша се е запазило едно учудващо високо биологично разнообразие.

Планината Витоша се характеризира с изключително разнообразна безгръбначна фауна. В Националната Стратегия за Опазване на Биологичното Разнообразие Витоша е определена за представително място с уникални съобщества на безгръбначни животни. По брой на ендемични редки и реликтни видове Витоша е на второ място след южната част на Струмската долина. Срещат се 148 ендемични вида (български и балкански ендемити), 300 редки вида и 85 вида реликтни безгръбначни, от които 18 вида са типични аркто-алпийски глациални реликти. Твърде своеобразна е подземната безгръбначна фауна в Боснешки карстов район. По отношение на ендемичните подземни безгръбначни животни района е на второ място в България. За няколко вида ракообразни пещерите на Витоша са единственото място, от където те са известни за науката. Пещерните организми са много тясно специализирани (стенобионтни организми) и не понасят изменения на околната средата. Това ги прави силно уязвими и всички те са поставени под закрилата на закона.

Характерни насекоми са голям сечко (Cerambyx cerdo), буков сечко (Morimus funereus), червена горска мравка (Formica rufa) и др. Поради изменение на местообитанията, а вероятно и поради други причини от Витоша е изчезнала една от най-красивите и известни пеперуди – аполона (Parnassius apollo). Според някои изследователи подобна участ е сполетяла и балканският ендемит (Colias caucasica balcanica), който се е срещал в миналото на Витоша.

Витоша е бедна на риби. В средните и горните течения на реките основният вид е речната (балканска) пъстърва (Salmo trutta fario). В миналото почти всички витошки реки са зарибявани с балканска пъстърва, но също и с нетипични за планината чужди видове като сивен и американска дъгова пъстърва. Поради липсата на контрол рибата е била излавяна и сега тя е с ниска численост. С цел подобряване на популацията на вида през 1999 г. дирекцията на НП “Витоша” извършено зарибяване с речна пъстърва в две от реките на парка.

На територията на парка през различните сезони могат да се наблюдават близо 200 вида птици, от които около 120 са гнездещи. Един от най-характерните обитатели на смърчовите гори е сокерицата (Nucifraga caryocatactes). Тази птица често изказва своето присъствие чрез неповторимия си крясък. В смърчовите гори се срещат още жълтоглаво кралче (Regulus regulus), боров синигер (Parus ater), кръсточовка (Loxia curvirostra), елхова скатия (Carduelis spinus), червенушка (Pyrrhula pyrrhula) и др. Често може да се видят голям пъстър кълвач (Picoides major) и черен кълвач (Dryocopus martius). От дневните грабливи птици на Витоша редовно се обитава от керкенез (Falco tinnunculus), мишелов (Buteo buteo), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), голям ястреб (Accipiter gentilis). В смесените гори в слабо посещаваните райони, макар и рядко се среща лещарката (Bonasa bonasia). Открития субалпийски пояс се обитава от ушата (балканска) чучулига (Eremophila alpestris balcanica), планинска бъбрица (Anthus spinoletta), пъстър сален дрозд (Monticola saxatilis), ръждивогушо ливадарче (Saxicola rubetra), пъстрогуша завирушка (Prunella collars), белогуш дрозд (Taurus torquatus).

От нощните грабливи птици се срещат улулицата (Strix aluco), горската ушата сова (Asio otus), домашна кукумявка (Athene noctua) и една загадъчна сова - пернатоногата кукумявка (Aegolius fnereus).

Поради голямата туристическа преса и липсата на спокойни места за размножаване някои от едрите дневни грабливи птици като скалният орел , царския орел и лешоядите са изчезнали от Витоша още в началото на века.

От едрите бозайници в спокойните места на планината все още се срещат благороден елен (Cervus elaphus), сърна (Capreolus capreolus), диво прасе (Sus scrofa), мечка (Ursus arctos) и вълк (Canis lupus). Поради слабо контролираното бракониерство числеността на тези видове е силно намаляла през последните години и са заплашени да изчезнат от територията на парка. Oсвен споменатите видове на Витоша се срещат още: голяма водна земеровка (Neomys fodiens), малка водна земеровка (Neomys anomalus), белокорема белозъбка (Crocidura leucodon), лешников сънливец (Muscardinus avellanarius), горски сънливец (Dryomys nitedula), обикновен заек (Lepus europaeus), лисица (Vulpes vulpes), видра (Lutra lutra), дива котка (Felis silvestris) и др.

В парка са били инродуцирани и някои чуждоземни видове като елен лопатар, елен сика, мормоти, тибетски як, муфлон, козирог, американски норки и тетреви. Всички те са изчезнали скоро или пo-късно след внасянето им планината.

Досега на Витоша са установени 11 вида прилепи някои от които са: малък подковонос (Rhinolophus hipposideros), голям подковонос (Rhinolophus ferrumeqinum), голям нощник (Myotis myotis), остроух нощник (Myotis blythi), двуцветен прилеп (Vespertilio murinus), кафяв дългоух прилеп (Plecotus austriacus), Пещерен дългокрил (Miniopterus schreibersii) и др. Най-много прилепи се срешат в пещерите в Боснешкия карстов район. Поради засиленото посещение на пещерите през последните години част от колониите на прилепи в тях са изчезнали. Прилепите са беззащитни животни и често стават жертва на недобросъвестно отношение. Те са изключително полезни и всички видове са защитени от закона.

върни се в началото на страницата