витоша - флора

Днешната растителност на Витоша е комплексен резултат на специфичните геоложки характеристики, климатичните промени и условия и активната човешка намеса през вековете, което е довело до съществени изменения в облика на планината.

До наши дни са достигнали сведения от римско време, пътеписите и бележките на Евлия Челеби, Ами Буе и много други пътешественици и наши общественици, в които се дават описания на витошките гори. От тези описания, както и от последващите научни изследвания можем да съдим за видовия състав на витошките гори в миналото. В техния състав са участвали дървесни видове които се срещат и днес, както и доста топлолюбиви дървесни видове като кестени , мушмули, маслини , кипариси . В последствие след глобалното застудяване в Европа през Средновековието се оформят вертикалните растителни пояси със състав, близък до днешния.

В продължение на половин век постепенно са били унищожавани естествените дъбови и букови гори в ниската и леснодостъпна част планината. В последствие са били изсечени или опожарени и голяма част от иглолистните гори във високите части за откриване на пасища.

Днес площите заети от гори на Витоша са повече от половината от територията на планината. Поляните, ливадите и пасищата заемат около една четвърт от нея, а останалата част са скали, уникалните каменни реки, големите торфищни комплекси, мочурища, реки, пътища и др.

Според последното ботаникогеографско райониране на България Витоша попада във Витошки ботаникогеографски окръг. Той се включва в границите на Илирийската (Балканска) провинция на Европейската широколистна горска област.

На територията на планината Витоша няма обособен характерен алпийски пояс. Само в най-високите части се срещат отделни алпийски растителни съобщества със сравнително бедна растителност. Главно преобладаващи са съобществата на планинската гъжва. Такива съобщества се срещат и в по-ниската част на планината.

За разлика от алпийския пояс, поясът на субалпийското редколесие, клековите и хвойнови храсталаци е добре очертан на Витоша. Тук растителността е доста по-разнообразна. Над горната граница на гората се срещат единични смърчови дървета и клек . Клекът е фрагментарно представен в отделни групи над х. Алеко, и отделни индивиди в местностите “Меча поляна”, “Комините”, над хижа Физкултурник, в резервата “Бистришко бранище” Във миналото видът е бил широко разпростарнен, но вследствие човешката дейност клековият пояс е напълно унищожен. Изключително трудно е естественото възстановяване на ареала на вида, поради което ДНП Витоша започна проект за подпомагане и разширяване на клековите формации чрез изкуствено залесяване с клекови фиданки. На мястото на унищожените клекови съобщества вторично са се формирали съобщствата на сибирската хвойна . Те са широко разпространени , като често в техния състав се включват и житни треви. В субалпийския пояс на Витоша се срещат макар и по-ограничено съобществата на дребните храстчета – черна боровинка , връшняк , синя боровинка . Среща се и съобщество на мечото грозде . Край мочурищата и потоците азонално са разпространени съобществата на лапланската върба. Тревните представители характерни за високите части на планината са картъла, мощната власатка , полевицата и други.

Характерни за Витоша в пояса на субалпийската растителност са торфищните формации с представители главно на сфагновите мъхове и кисели треви. По-голямата част от тях са включени в резервата “Торфено бранище” и вододайните зони на София и Перник.

Поясът на иглолистните гори на Витоша е добре развит. Характерни за високите части на планината са смърчовите гори, на места примесени с бук , бреза , бял бор , бяла мура , обикновена ела и др. Смърчът очертава горната граница на гората, която е силно понижена в резултат на унищожаването на горите в миналото с цел увеличаване на пасищата. Естествени смърчови гори са се запазили във водосбора на Владайска река, между вр. Острица и вр. Черната скала, резервата “Бистришко бранище”. Съобществата на белия бор са сравнително малко. Тяхното ограничено разпространение се обяснява с интензивното използване на белия бор в миналото като източник на дървесина и смола. Интересен е факта, че в местността “Църква” се е намирало най-ниско разположеното естествено находище на бял бор на територията на България (800м н.в.). Ограничено разпространение имат и съобществата на бялата мура. Видът е ценен реликт и балкански ендемит и поради тази причина в недалечното минало са създадени култури с цел разширяването на ареала на бялата мура. Създавани са култури от европейска лиственица, която не принадлежи към коренната растителност на планината. В подлеса се срещат обикновената хвойна, къпина, малина и синя боровинка. В този пояс тревистата растителност се отличава с редица редки и ендемични видове като средната пирола, панчичевия спореж, българската горчивка.

В среднопланинската зона най-масово се срещат чисти и смесени насаждения от бук , зимен дъб , габър , бреза и трепетлика и по-рядко от явор , ясен , липа , леска . Височинната амплитуда на буковите съобщества е доста голяма. На места бука слиза до 700 м н.в. (над Бояна, Драгалевци), а в други части се изкачва до 1 800 м н.в. (местността Казана над с. Железница). Тези събщества са и най-големи по площ на територията на Витоша. Все още са останали единични вековни букови дървета около Драгалевския манастир, където в миналото се е намирала една от най-величествените букови гори. В продължение на на векове тази гора се е съхранила и се е развивала без човешка намеса. По поречията на реките са пръснати отделни групи от планинска върба, черна и бяла елша. Поради унищожаване на коренните горски екосистеми в по-ниските части на парка, са възникнали гори от бреза и храсталаци и от леска , глог , чашкодрян , къпина , шипка . Тревния етаж е доминиран от детелините, власатката , вейника , здравеца .

Нископланинската зона се характеризира с гори от дъбове, смесени с бук и поединично, и групово, смърч и бял бор. Разпространени са в диапазона от 950 – 1 400 м н.в. Естествени дъбови гори се срещат на малки групи по южните и западните склонове на планината. Съставени са предимно от зимен и летен дъб, от зимен дъб и цер, примесени с явор, леска, джанка и др. Чисти и смесени габърови, габърово-букови екосистеми със спътници полски бряст , явор , трепетлика , клен , мъждрян и др. се срещат на северните и северозападните склонове – край Бояна, Драгалевци, Бистрица и Железница. Във Витоша се наблюдава естествена сукцесия на смяната на бука с габъра. Голяма част от тези насаждения са издънкови и са с намалена продуктивност и по-слаба средообразуваща роля. В тази част на планината са на места са създадени изкуствени липови насаждения. От храстовите видове в състава на широколистните гори широко са разпространени дрян, птиче грозде, малина, къпина, червена и черна калина, чашкодрян, леска, и шипка. Тревистите представители най-често са горската ливадине, черно секирче, градско омайниче , подъбиче, горска ягода .

За територията на Витоша са описани около 1500 вида висши растения, които представляват половината от висшата българска флора. От тях 10 са български, а 14 са балкански ендемити, 52 вида включени в Червена книга на България.

върни се в началото на страницата