информация за пирин

 

Положение, граници и морфохидрография

Пирин се простира в югозападните предели на България. Тя, подобно на Рила, е част от Рило - Родопския масив. По своята красота Пирин е достойна съперница на Рила. Тя е разположена надлъжно от северозапад на югоизток между долините на реките Струма и Места и котловините по тях. Пирин е втора по височина планина в България. Общата и площ е 1210 кв. км, а средната височина е 1033 м. Траките наричали Пирин Орбелос, което ще рече Белоснежна планина. Славяните я наричали Перин, на името на бога на гръмотевиците Перун.

Само 13% от площта на Пирин надхвърля 2200 м. Върховете над 2600 м. са двойно повече от тези на Рила планина но са съсредоточени изцяло в северната и част. Със своите причудливи форми от мрамор те привличат погледа отдалече.

В тясна връзка с Пирин е долината на р. Средна Места и привързаните към нея котловини Разложка и Гоцеделчевска.

Пирин планина се простира на юг от Рилския масив. Започва от седловината Предела (1140м) и завършва при Парилската седловина (1170 м). От запад е оградена от долината на р. Струма със Симитлийската и Санданско - Петричката котловина, а на изток - от долината на р. Места с Разложката и Гоцеделчевската котловина. В морфоложко отношение Пирин се поделя на три части : Северен (висок), Среден и Южен (нисък) дял.

Северен Пирин е същинската част на планината. Той се простира от седловината Предела до Тодорова поляна. Тук планината се издига внушително, а по нейното било се редят най - високите и примамливи по своята красота върхове. Изграден е от гранит, кристалинни шисти и мраморизирани варовици. Най - високата му част е мраморна. Тук импозантно се издигат най - високите върхове в Пирин - Вихрен (2914 м) - третият по височина на Балканския полуостров и вторият у нас, Кутело (2908 м), Баюви дупки (2820 м). Оттук водят началото си реките Бъндерица и Дамяница, които на Банско се вливат в една река - Глазне, която се влива в р. Места. На югозапад тази част н Пирин е пресечена от долините на притоците н Струма - Влахинска река, Санданска и Пиринска Бистрица.

По време на кватернера (ледниковия период) Пирин над 2200 - 2300 м е бил покрит с ледници, които са оставили красиви ледникови форми - циркуси, които в гранитните участъци са превърнати в красиви езера - Бъндеришки, Влахински, Василашки, Валявишки, Кременски, Папазгьолски. От всички езера най - голямо и най - красиво е Поповото езеро, за което се разказват много легенди. Общо в Пирин има 119 езера.

Среден Пирин е най - малък - простира се между Тодорова поляна и Попски преслап. Този дял общо взето е по - нисък от Северен Пирин - колебае се между 800 и 2000 м. Най - високия му връх е Ореляк (2099 м). Този дял е изграден от кристалинни шисти и гранит, като на юг преобладават мраморизирани варовици. Тук няма есера и глациални форми, тъй като теренът е карстов и водата понира (попива).

Южен Пирин е най - голям по площ, но е най - нисък. Простира се на юг до Парилската седловина. Най - високият му връх е Свещник (1973 м). Този дял е изграден от гранити, а в периферията - от мраморизирани варовици. Те са със заоблени форми. Глациалният релеф е непознат. Само северните части са лесисти, а на юг този дял е обезлесен.

На юг от Парилската седловина се намира граничната планина Славянка, по чието високо било се издига Гоцев връх (2212 м).

Средната част от долината на река Места и нейните притоци се простира между Рила, Пирин и Родопите. Тя обхваща двете котловини - Разложката (860 м) и Гоцеделчевската (500 м).

Разложката котловина е висока, има форма на триъгълник, наклонен на юг. В нея има огромни наносни конуси. Върху наносните конуси на р. Глазне е разположен град Банско. В котловината има много карстови извори. Особено големи са при гр. Разлог.

Разложката котловина на юг се свързва с Гоцеделчевската посредством дългия живописен пролом Момина клисура (28 км). Тази клисура, подобно на проломите на р. Струма, има епигенетичен произход. Тя има важно транспортно - географско значение - по бреговете на р. Места е прокарано шосе, свързващо гр. Разлог с гр. Г. Делчев.

Гоцеделчевската котловина е дълбоко хлътнала между Южен Пирин, Родопите, рида Дъбраш и на юг рида Стъргач. Тя е дълга средно 20 км и широка - около 10 км. Равна е, но на места е разчленена от ридове и хълмове.

върни се в началото на страницата

Геоложки строеж и развитие на релефа

Пирин е масивна планина. Тя е част от Рило - Родопския масив. Представлява мощна антиклинала изградена от метаморфни скали - гнайси, кристалинни шисти и гранитогнайси. В Северен Пирин има мрамори, а в долината на р. Места - вулкански скали.

Подножието на Пирин, Разложкото и Гоцеделчевското поле са изградени от терциерни седименти (наслаги), на места покрити от кватернерни наслаги. Около Пирин и двете полета, както и по долината на р. минерални извори (Добринище, Г. Делчев, Огняново и др.). Самите котловини са дълбоки грабени, в които по време на плиоцена имало сладководни езера.

Пирин, подобно на Рила, има блоково - разломен строеж. Релефът и има младотерциерна и кватернерна възраст. До началото на кватернера тази планина неколкократно е издигана. В резултат на външни земни сили са се образували и различни по височина и възраст денудационни заравнености, заедно със стръмни склонови откоси между тях.

Успоредно с издиганията на Пирин през младия терциер са станали потъвания по долината на р. Места и са се образували Разложката и Гоцеделчевската котловина. Разрушените скални материали от издигащата се планина са били отлагани в езерата, които заемали двете котловини. Към края на плиоцена езерните води се оттичат изцяло и върху езерните наноси през кватернера се отлагат речни наноси. Тогава се образува и Моминоклисурският пролом, по чиито долинни склонове се проследяват няколко речни тераси. В югозападното подножие на Пирин се намират Мелнишките пирамиди.

Във високите части на Пирин над 2300 м височина през кватернера се заражда ледниковият релеф от действието на постоянните снегове и ледове. Както в Рила, така и в Пирин, са образувани типични ледникови форми - дълбоки и скалисти циркуси, циркусни прагове, корито образни долини и морени. След разтапянето на ледниците в циркусите са били образувани ледникови езера.

Върху мраморите е развит карстов релеф с характерни форми, като въртопи, понори, пещери, пропасти.

върни се в началото на страницата

Полезни изкопаеми

В Пирин има значителни запаси на мрамор в западните склонове на северния му дял. В дебелите плиоценски наслаги на Разложката и Гоцеделчевската котловина са разкрити лигнитни въглища. По долината на р. Места във връзка с разломните линии бликат редица минерални извори.

върни се в началото на страницата

Климат и води

Пирин, както и Рила, има типичен планински климат. Той се характеризира с постепенно изменение на височина на температурата и валежите. Средната януарска температура е ниска. В подножието на север тя е около - 4°С и достига - 11°С по билото. Валежите са предимно във вид на сняг и снежната покривка се задържа по билото близо 8 месеца. Годишните валежи са от 800 мм в подножието до 1200 мм по високите върхове. В Пирин падат много лавини. Разложката котловина и по - голямата част от ниския височинен пояс на Пирин имат умерено континентален климат. Средната януарска температура е от - 2 до - 4 °С, а годишните валежи са около 700 мм. Много ясно е изразен континенталният характер на валежите с максимум през юни.

Континентално - средиземноморски климат имат Гоцеделчевската котловина и ниският пояс с южно изложение на Пирин планина. Средната януарска температура е над нулата, а годишните валежи са малки (около 650 мм). Те имат ясно изразен максимум през зимата и есента.

Пиринските реки имат характерен снежно - дъждовен, дъждовно - снежен, дъждовен и карстов речен ежим. Снежно - дъждовен режим имат реките, които събират началото си от високопланинския пояс на Пирин. Реката Бъндерица има максимален късно пролетен отток, а минимумът в оттока се проявява през зимата.

Реките в Гоцеделчевската котловина имат есенно - зимно пълноводие в резултат от преобладаването на дъждовете и бързото разтапяне на снежната покривка.

Преобладаващата част от езерата в Пирин са циркусни (ледникови). От тях по - големи и с по - важно стопанско значение, главно туристическо са Василашките, Валявишките, Бъндеришките, Влахинските езера, както и голямото Попово езеро.

върни се в началото на страницата

Почви, растителност и животински свят

Алувиалните почви върху терасите на р. Места са заети с влаголюбива растителност. В Гоцеделчевската котловина се срещат чинари, а в Разложката котловина преобладават върбите, тополите и елшата. Смолниците в Гоцеделчевското и Разложкото поле са образувани върху плиоценски езерни седименти и при средиземноморско климатично влияние.

Ниският височинен пояс (до 1000 м) е зает с канелени горски почви и широколистна горска растителност с наличие предимно на дъб. В най - ниските южни части на Пирин се срещат и бодливи вечнозелени храсти. В пояса до 1500 м светлокафявите горски почви се придружават с букови тори. В още по - високия пояс (до 2000 м) тъмнокафявите горски почви са покрити с добре развита иглолистна горска растителност ( бял бор, ела, смърч и бяла мура). Тук е най - старото иглолистно дърво в България - Байкушевата мура. В южния дял на Пирин почвите върху мраморни скали са заети с черна мура.

Височинният пояс на Пирин (до 2300 м) е зает с тъмнокафяви горски почви и гъста покривка от клек. Над него в пояса до 2600 м планинско - ливадните почви се придружават с твърде разнообразна алпийска тревиста растителност, а в пояса с височина над 2600 м почвената покривка почти отсъства и върху скалите има лишеи и мъхове. Сред най - труднодостъпните скали в мраморния дял на Пирин планина се среща прочутият еделвайс.

За по - голямата част от областта са характерни средноевропейските животни. Високият безлесен пояс се обитава от орлите и дивите кози. В по - ниските гористи пояси се срещат сърни, диви свине, елени, мечки, вълци, лисици и др. От птиците - глухарът, който живее в най - гъстите тори. В ледниковите езера и бързотечните реки се въди пъстървата. В ниския и по - топъл пояс на Пирин и долината на р. Места се срещат разнообразни влечуги и насекоми.

Природните красоти на Рила и Северен Пирин - величествени върхове, зъбери, трогови долини и циркуси, чисти и бистри планински езера, шеметни била и богата растителност, привличат все повече наши и чуждестранни туристи, алпинисти и скиори. Не по - малко привлекателни със своя вид и оригиналност са Мелнишките и Стобските пирамиди, както и оригиналният със своята архитектура Рилски манастир. Добра предпоставка за развитие на туризма в тези най - красиви наши планини са многобройните хижи и заслони, построени от БТС и селата, разположени около двете планини, които служат като изходни пунктове за многобройните туристически маршрути из планините.

Пирин е народен парк, а Местността Парангалица - резерват. Богатите горски масиви с рекреационно и специално предназначение се използват по най - рационален начин за туристически цели.

Не по - малко стопанско значение имат Разложката и Гоцеделчевската котловина. В Разложката котловина се отглеждат някои технически култури - лен, ориенталски сортове тютюн, произвеждат се картофи.

В Гоцеделчевската котловина континентално - средиземноморският климат е обусловил свободното виреене на някои средиземноморски култури - нар, зеленика, пърнар, дървовидна хвойна, и произвеждането на топло и светлолюбиви култури - ориенталски тютюн, анасон, фъстъци, ранни зеленчуци и плодове. Разработват се находища на лигнити в Гоцеделчевската котловина. Те имат местно значение.

Високата гребеновидна планина Пирин, се простира от северозапад на югоизток между субмеридионалните долини на реките Струма и Места. Тук добре изразените седловини - Предела (1140 м) и Тодорова поляна (1883 м), позволяват от северозапад на югоизток до границата с Гърция Пиринската подобласт да бъде диференцирана на два района: Северен - висок, и Южен - нисък. Северният район на Пиринската подобласт се увенчава с доминиращия връх на Пирин - Вихрен (2914 м). Редом с тесните гребеновидни била и стръмните склонове във високия пояс се откроява и добре изразен заоблен релеф. В обсега на Южния район се проследява значително по - ниският релеф на Пирин и Славянка планина, където се издигат върховете Ореляк (2099 м), Свещник (1973 м) и Гоцев връх (2212 м). Под тези три доминиращи района върха се очертават добре изразените понижения на Попски преслап (1410 м) и Парилската седловина (1170 м).

Първите сведения за геоложкия строен на Пирин са свързани с беглите проучвания на А. Буе (1840), А. Викенел (1870), Ф. Тоула (1892) и П. Янкович (1904). По - късно А. Вюрм (1922) разглежда младите тектонски движения в Пирин, а Х. Луи (1930) се спира на нейната тектоника. Съвременната пълна представа за геоложкия строеж на Пирин се базира на извършените проучвания от С. Бояджиев (1959), според когото тя представлява добре откроен (от Струмския и Местенския разлом) продълговат хорст. Той (С. Бояджиев, 1959) смята, че Пирин е изграден предимно от периклинално разположени метаморфни пластове, представени в две серии. Долната серия е представена от гранитогнайси, а горната от слюдести шисти, амфиболошисти и мрамори. Освен това този автор изтъква, че в мраморната мантия са били вместени три гранитни плутона, в резултат на което са били оформени три ясно диференцирани подувания. В едри линии тези подувания обуславят продълговатата куполоподобна структура на Пирин.

върни се в началото на страницата