информация за рила

Рила (тракийско име Дуонакс, Дюнакс, Дунка, Роула, латинско Дунакс монс) — най-високата планина (ср. надм. вис. 1487 м) в България и на Балканския полуостров, част от Рило-Родопския масив. Издига се в Югозападна България, между Благоевградската и Дупнишката котловина — от запад, Самоковската и Костенецко-Долнобанската котловина — от север, и Разложката котловина — от юг. На запад долините на Струма и левият є приток р. Джерман я разделят от пл. Влахина и Осоговската планина; на север Клисурската и Боровецката седловина я свързват с планините Верила и Ихтиманска Средна гора, на изток Аврамовата седловина с Родопите, на юг седловината Предел — с Пирин. Дълж. ок. 83 км (от запад на изток), шир. ок. 52 км, площ 2629 квадратни км; най-висок е вр. Мусала (надморска височина 2925 м.).

Релефна карта на Рила

Географско деление


Въз основа на орографската й структура и на характерни морфографски белези Рила се дели на 4 главни дяла.

Източна Рила — ограничава се от долината на р. Бели Искър, седловината Горни куки, долините на Вапска река и Белишка река — от запад, долините на Места и р. Дрещенец, Аврамова седловина и седловината Юндола от юг, долините на Юндолска река и р. Яденица — от изток, долината на Марица и Боровецката седловина — от север. Най-големият по площ (37 % от площта на Рила) и най-високо издигнатият (Мусала) дял. В него се очертават 2 обширни и високи била — Мусаленското и Ибърското, които се пресичат при Маришкия връх. Мусаленското било се разделя на Мусаленски дял, Маришки дял и Ковачки дял; Ибърското било — на Славоввръшки, Белмекенски, Ибърски и Заврачишки дял (Мустачалски дял). По най-високите части на Мусаленското и Ибърското било минава гл. вододел на Балканския полуостров.

Среднa Рила (Централна Рила) — ограничава се от долините на реките Рилска река и Леви Искър — от запад, Черни Искър — от север, Бели Искър — от изток, Илийна река — от юг. Заема само 9 % от площта на Рила, но релефът й е с най-силно подчертан алпийски облик и има най-голяма ср. надм. вис. 2077 м. Най-висок е вр. Черна поляна (надм. вис. 2716 м). Долината на Рилска река разделя Ср. Рила на 2 гл. била — Скакавишко и Рилецко; пресичат се при вр. Канарата. Скакавишкото било се разделя на Скакавишки дял, Маринковишки дял и Шишковишки дял; Рилецкото било — на Канарски дял, Рилецки дял и Бричеборски дял.

Северозападнa Рила — ограничава се от долините на Струма и Джерман — от запад, Клисурската седловина — от север, долините на Леви Искър от изток, и Рилска река —от юг. Заема 24 % от общата площ на Рила Най-висок е вр. Голям Купен (надм. вис. 2731 м). Вътрешнопланинската Говедарска котловина разделя Северозап. Рила на 2 части — ниска (северна) и висока (южна). Обособени са 5 поддяла: Мальовишки, Вазоввръшки, Калински, Отовишки и Кабулски дял.

Югозападнa Рила — ограничава се от долините на Струма — от запад, Рилска река и Илийна река — от север, Белишка река — от изток, Градевска река и р. Еловица — от юг. Заема 30 % от площта на Рила; най-ниският рилски дял (ср. надм. вис. 1306 м). Най-висок е Ангелов връх (надм. вис 2643 м). Долината на р. Благоевградска Бистрица разделя Югозап. Рила на 2 гл. била — северно и южно. Северното включва Мечивръшкия дял и Цареввръшкия дял, южното — Парангалишкия дял, Капатнишкия дял и Хърсовския дял. В адм. граници на бившия Благоевградски окръг влизат Ковачкият, Канарският, Мечивръшкият, Парангалишкият, Капатнишкият и Хърсовският дял и части от Маришкия, Славоввръшкия, Белмекенския, Ибърския, Заврачишкия и Цареввръшкия дял.

върни се в началото на страницата

Геоложки строеж


Рила е изградена от палеозойски южнобълг. гранити (най-високите й части), докамбрийски метаморфни скали (гнайси, кристалинни шисти, амфиболити със серпентинови лещи) и мрамори. Представлява сводово издигнат хорст, в който личат 2 разломни системи — концентрична и радиална. През палеогена заравнената в течение на мезозоя област на Рила e обхваната от вертикални движения, придружени с разломи и флексури. По-късните неотектонски вертикални движения са издигнали високо част от палеогенските езерни наслаги. Неотектонските движения в геол. минало имат различна продължителност и интензивност, което обуслява разпространението и височината на денудационните нива. Установени са 4 денудационни повърхнини — на надм. вис. 2600 м, 2200 м, 1600 м и 1200 м. По-късната ритмична проява на епирогенезата е образувала 2 по-ниски денудационни повърхнини — на надм. вис. от 1600 до 1200 м и ок. 1200 м. Влияние върху релефа на Рила са оказали заледяванията, на които е била подложена планината през плейстоцена и вюрма; оформили са се добре изразени ледникови форми — дълбоки циркуси, карлинги, трогови долини, морени. Затоплянето на климата в началото на холоцена е причина за постепенната промяна на глациалния релеф на Рила C някои от разломите са свързани Благоевградските минерални води и Осеновските минерални води. В Рила са открити магнетитни и златоносни пясъци и минералите ортоклаз, ортит, гранит, титанит, пирит и др. От нерудните полезни изкопаеми ценни са находищата на мрамори, бяла слюда, кафяви въглища, битуминозни шисти и др.

върни се в началото на страницата

Климат


Рила е разположена на границата между преходния и континентално средиземноморски климат. Елементите на климата се изменят в зависимост от надморската височина и експозицията.
Средните годишни температури са между 7,5° С в сев. подножие (9,5°С в юж. подножие) и -3°С (при Мусала; най-ниската средна годишна температура в България). Ср. януарски температури -2° — -10,9°С, средните юлски темп. 18° — 5°С. Най-студен е януари, най-топъл — август.
В Рила преобладават фронталните валежи (през октомври — юни), свързани с циклоналната дейност по сезонно изместващия се полярен климатичен фронт. На надморска височина 600 — 1000 м. са между 700 — 800 л/кв. м., на надморска височина 1000 — 1800 м. са над 1000 л/кв. м., по най-високите части — около 1200 л/кв. м. За централните и южните части на Рила са характерни ноемврийски - декемврийски максимум и августовски - септемврийски минимум, за северозападните части и склонове — юнски валежен максимум; дължи се на континентално климатично влияние.

Снежната покривка по високите части се задържа около 250 дни. Натрупването на големи снежни маси върху подветрените стръмни склонове е причина за образуването на лавини. Най-лавиноопасната зона на южните склонове на Рила e на надморска височина 1800 — 2300 м., обикновено при наклони 35° — 40°; лавини са наблюдавани и при наклон 10° — 15°. За високопланинския пояс на Рила са характерни бурните ветрове (скорост около 24 м/сек).

През есента, зимата и пролетта най-силни са югозападни ветрове, но преобладават северозападни и североизточни ветрове. През зимата и пролетта се проявява фьонът, през лятото — местните ветрове долняк и горняк. При рязко изразени студени фронтове възникват и смерчове. Планинско-долинните ветрове преобладават най-често през юли-септември, при относително постоянство на баричното поле; през деня духат долинни ветрове, през нощта — планински ветрове.

върни се в началото на страницата

Води


Реки

Рила е най-големият хидрографски възел на България — от нея извират най-големите български реки Марица, Искър и Места, и множество по-малки реки, които са техни или на Струма притоци — Благоевградска Бистрица, Градевска река, Белишка река, Изток и др. Изобилието на дъждовни и снежни води оказва значително влияние върху пълноводието им; главното водно количество идва от топенето на снежните маси във високите части на Рила. Реките имат изразено пролетно-лятно пълноводие и есенно-зимно маловодие. Високопланинският район на Рила има средно многогодишен отток над 40 л/сек/кв. км. Модулът на оттока е над 1 л/сек/кв. км. Водите от р. Грънчарска се прехвърлят в р. Искър

Езера

В Югозападна, Средна и Източна Рила (до 1987 в Благоевградски окръг) има 26 постоянни и 4 временни езера. Най-голямо по площ е Мъртвото езеро (42,7 дка) от групата на Якорудските езера. На най-голяма надморска височина (2465 м) е разположено най-малкото Якорудско езеро. Други езерни групи са Вапските езера, Грънчарските езера, Казанишките езера, Ропалишките езера, Скалишките езера (Реджепските езера), Чернополянските езера (Карааланишките езера).

върни се в началото на страницата

Почви


Почвите са канелени горски, на места силно ерозирани (в подножието на планината), кафяви горски (на надморска височина 1200 — 1700 м.), тъмни планинско-горски с добре развит хумусен слой (на надморска височина 1700 — 2100 м.) и планинско-ливадни (на надморска височина над 2100 м.).

върни се в началото на страницата

Флора


Растителността на Рила e представена в 6 етажно разположени растителни пояса:

  • пояс на ксеротермните дъбови гори (на надморска височина до 700 м.) от благун, цер, космат и виргилиев дъб с храстови съобщества от червена хвойна и драка и ксеротермни тревни съобщества от белизма, садина и луковична ливадина, по обезлесените места — обработваеми земи с тютюн, лозя и овощни градини;
  • пояс на горуна и габъра (на надморска височина от 700 м. до 1000 — 1200 м.) с преобладаващи формации от горун, обикновен и воден габър, черен бор и др.;
  • пояс на буковите гори (на надморска височина от 1000 — 1200 м. до 1500 — 1700 м.), на места примесени от ела;
  • пояс на иглолистните гори (на надморска височина от 1300 — 1500 м. до 1800 — 2000 м.) от бял бор, смърч и бяла мура (суббалк. ендемит). На мястото на горуновите, габъровите, буковите и отчасти на иглолистните гори са се развили вторични съобщества от валезиева власатка, румелийска жълтуга, леска, обикновена хвойна и балкански зановец и тревни формации от обикновена полевица, картъл, орлова папрат и др.;
  • субалпийския пояс (на надморска височина 2000 — 2400 м.) слабо са развити клекови формации, а на мястото на унищожения в миналото клек — съобщества на сибирската хвойна, родопския зановец, картъла, мощната власатка и др.; в приизворните торфища е развита характерна торфищна растителност от сфагнови мъхове, пушици, острици, рилска иглика и др.;
  • алпийският растителен пояс (на надморска височина над 2400 м.) е представен от тревни формации на високопланинската гъжва, рилската и разпростряната власатка, скалната полевица, изкривената острица, по скалите — каменоломки и др.


За рилските езера са характерни рилското водно лютиче, теснолистната ежова главица, широколистката, дренчето и др.

Локални и регионални ендемити в Рила са келереровото великденче, българското вятърче, червеникавият дебелец, рилската класица, планинското подрумиче, давидовото паче гнездо, павловското шапиче, българското прозорче, веленовскиевото плюскавиче, рилското подрумиче.

Балкански ендемити са главестата жълтуга, балканският оклоп, черногорското прозорче, алпийското секирче, балканската детелина, балканският рожец, белоцветният дебелец, блестящият, пензезиевият и пирамидалният тънкокрак, веленовската и хелдрайхиевата детелина, горската дрипавка, грациозното и зеленоцветното шапиче, каменистият и мизийският рожец, мъхнатият девесил, несравнимото лютиче и др.
Редки, застрашени от изчезване и защитени видове: алпийска крехка папрат, високопланинско лъжичниче, горска и нарцисовидна съсънка, едроцветно секирче, енгадинова горчивка, жълта тинтява, каринтийска рупа, карпатско и дребно крайснежно звънче, многогодишна сверция, обикновена кандилка, петниста тинтява, прицветникова злина, разпростряна сибалдия, туфест оклоп и др.

върни се в началото на страницата

Фауна


Животинският свят на Рила e богат и разнообразен. Разпространени са предимно видове от евросибирски и средноевропейски тип.


Земноводни и влечуги. В предпланинските райони и в пояса на дъба, горуна и габъра се срещат жабата дървестница, горската дългокрака жаба, зелената и кафявата крастава жаба, стенният гущер, ливадният гущер, големият стрелец, тънкият стрелец, пепелянката; в пояса на бука — дъждовникът, смокът мишкар, медянката; в субалпийския и алпийския пояс — планинската водна жаба, алпийският тритон, живородният гущер, усойницата.


От бозайниците се срещат благородният елен, дивата свиня, сърната, сивият заек, белката, язовецът, лисицата, вълкът, мечката, златката, дивата коза, земеровките, мишките, сънливците, в най-високите части на планината — подземната полевка и снежната полевка.


Птиците за застъпени богато е видовото разнообразие. Установени са ок. 200 вида, от които 40 вида са защитени: - в дъбовия пояс гнездят авлигата, черешарката, градинската овесарка, сивоглавата овесарка, градинската дърволазка, дългоопашатият синигер, сивата мухоловка, коприварчетата, черният кълвач, белогръбият кълвач, пъстри кълвачи, чухалът, горската улулица, пернатоногата кукумявка, пъдпъдъкът, гургулицата и др.;

  • в буковия пояс — сойката, чинката, горската дърволазка, горската зидарка, черноглавото коприварче, горският певец, гълъбът хралупар, обикновеният мишелов, гривякът и др.;
  • на границата между широколистния и иглолистния пояс обитава лещарката;
  • в иглолистните гори се срещат глухарът, малкият ястреб, сокерицата, кръсточовката, елшовата скатия, орехчето, сивогушата завирушка, черният синигер, качулатият синигер, еловият певец, белогушият дрозд, имеловият дрозд, горската ушата сова и др.;
  • в субалпийския и алпийския пояс — скалният гълъб, обикновеното каменарче, пъстрогушата завирушка, гарванът и др.

С цел да се запазят комплектите от саморегулиращи се екосистеми и видовото им разнообразие, местообитанията на редки и застрашени видове и съобщества е обособен Народен парк “Рила”, в чиито граници е и резервата “Парангалица”.

върни се в началото на страницата

Туризъм


Значението на Рила като обект на вътрешния и междунар. туризъм непрекъснато нараства.
В Пиринския край за курорти от местно значение са обявени с. Бачево, Благоевград, м. Бодрост, седловината Предел, м. Семково, гр. Симитли, м. Трещеник, гр. Якоруда. Тук са построени хижа “Грънчар” (156 легла), хижа “Добърско” (40 легла), хижа “Македония” (40 легла), хижа “Семково” (53 легла), хижа “Предел” (30 легла), хижа “Трещеник” (50 легла).

върни се в началото на страницата

Спорт


Ски-писти — две в м. Орлите (Картала) с дължина 800 м., обслужва се от 2 ски-влека с дълж. 800 м. и 1100 м. с капацитети съответно 450 и 700 д. за 1 час, и в м. Семково, с дължина 400 м., обслужва се от ски-влек с капацитет 150 д. за 1 час. Осем ски-влека в Семково с дължина до 250 м., обслужващи ски-плацове (с малка дължина и наклон, удобни за масов спорт); много къмпинги, почивни станции и др. Рила е леснодостъпна през всички сезони. До по-големите хижи, почивни станции и курорти са прокарани автомобилни пътища.

върни се в началото на страницата

Населеност


Рила е сравнително слабо населена планина. Населението е струпано главно в оградните котловини. В подножията на Рила и в нископланинските райони са разположени градовете Благоевград, Симитли, Разлог, Белица, Якоруда и много села

върни се в началото на страницата