информация за стара планина

 

Стара планина е най-голямата и най-дългата българска планина. Простира се на 550 км по цялата дължина на страната, от границата ни със Сърбия до Черно море. Най-високият и връх е Ботев (2376 м.).

Климат - Стара планина е планината с най-много мъгли и най-силни ветрове. Средната температура около връх Ботев е –8,9? С през януари и 7,9? С през юли. Най-голямо количество валежи пада през май и юни, а най-малко, като изключим връх Ботев, през февруари. Снежната покривка е по-скоро неравномерно разпределена и с различен период на топене.

Граници - Най-западната точка на планината е проходът Връшка чука, а на север граничи с Дунавската равнина. Южните и склонове се спускат до Софийската котловина, Средна гора и Горнотракийската низина. Крайна източна точка е нос Емине. Тези граници очертават площ от 25 000 кв.км.

Дялове

Западна Стара планина - Простира се от прохода Връшка чука до Златишкия проход.
Дължината на този дял е 215 км. Най-известен и най-предизвикателен за алпинистите е връх Ком (2016 м.). Релефът на планината няма добре изразен алпийски характер. Изключение прави Врачанската планина, където отлични възможности за алпинизъм предлага ждрелото Вратцата. Наличието на много пещери обуславя развитието на спалеологията в този район.
Тук се намира и живописното Искърско дефиле, природен феномен, прорязан от множество пещери, най-голяма от които е Темната дупка. Тук се намират също пещерите Леденика и Елата.

Средна Стара планина се намира между Златишкия проход и прохода Вратник. Това е най-високият и най-привлекателен за туристите дял. Освен първенеца връх Ботев, по-известни тук са връх Вежен (2198 м.), Голям Купен (2169 м.), Амбарица (2166 м.), Малък Купен (2141 м.).
Трябва да се споменат долината на река Осъм и проходът Стенето като важни природни резервати. Тук природата е създала чудесата Северен Джендем, Южен Джендем, водопада Райско пръскало, Пеещитe скали. За национален резерварт е обявено и дефилето на р. Стара река с водопада Карловско пръскало.

Край живописните серпентини на Шипченския проход върху величествения връх Столетов се откроява високият 32 метра паметник Шипка. В този дял на планината е Националния парк Централен Балкан, Троянският манастир, Капиновският манастир, Килифаревският, Дряновският, Мерданският манастир.

Източна Стара планина се простира се от прохода Вратник до Черноморското крайбрежие.
Отличава се с хълмист нископланински релеф, лесно проходима. Тук трябва да споменем Сливенската планина, заради височината и алпийския и характер около Сините скали, природния парк Сините камъни, както и факта, че това е най-посещаваната част от Стара планина.

През старопланинската верига минава главният вододел на България.

Реки с по-голямо значение, вливащи се в Черно море чрез Дунав са: Лом, Огоста, Янтра, Русенски Лом, Камчия.

В Бяло море се вливат Струма, Стара река, Тунджа, Мочурица.

Единствената река, пресичаща Старопланинския масив е Искър, разделяща с дефилето си Западна от Средна Стара планина.

 

Водопади

 

Боров камък

На юг от град Враца, дълбоко в пазвите на врачанската планина, един от притоците на река Лева е издълбал дълбока сенчеста клисура. В горната и част като, че ли нож е отрязал планината и, пръскайки се на широко ветило, реката литва от петдесет метрова височина, образувайки облак от водни пръски, оцветен от живописна спектрална дъга. Тази местност, е известна сред тукашните хора като водопад "Боров камък".

Преди години само най-ентусиазираните врачански туристи посещаваха това красиво кътче на планината. От около една година обаче врачанската организация "Природен парк "Врачански Балкан", Асоциацията по туризъм и не без участието на известни врачански туристи финансираха и организираха създаването на туристически маршрут, наречен сполучливо "екологична пътека".

По ирония на съдбата нейното начало започва от мястото на злополучния флотационен утайник, станал причина за гибелта на над 300 врачани през 1966 г. Всеки, който иска да види красивия водопад "Боров камък", може да използува екологичната пътека като най-добре избран маршрутен вариант.

върни се в началото на страницата

Бабско пръскало

В различни посоки, в Национален Парк "Централен Балкан" могат да се видят множество, падащи реки от стръмни скали, който образуват така наречените от местните хора пръскала.
Една от тези падащи реки е и Бабското пръскало. По размери водопад Бабското пръскало не може да се мери с останалите пръскала в Националният парк, но наравно с другите пленява туристите с красотата си. Височината от, която пада Бабското пръскало е 54 метра.

 

 

 

върни се в началото на страницата

Хотнишки водопад

Хотнишкият водопад – едно от малкото неща, на които човешкото око наистина може да се порадва. Ако посетите този водопад със сигурност няма да можете да оспорите красотата на българските природни феномени. Разположен само на 15 км. от старопрестолния Търновград, Хотнишкият водопад ще ви покаже едно от невероятните сътворения на природата.

 

 

 

 

върни се в началото на страницата

 

Водопад Скаля

"Скакля" е сред най-високите български водопади. Бурна, шумяща и кристална водата се спуска от 130 метра височина. Водопадът впечатлява със своето величие и красота. Разположен е в един от най-живописните дялове на Врачански балкан, сред вековни зелени гори и непристъпни скали, огласяни денем от птичи песни, а нощем от мелодичния глас на щурците. През лятото водата му намалява, но пръските й, които падат вълнообразно по отвестната скала, пречупват слънчевите лъчи и в слетобедните часове туристите наблюдават на няколко места цветовете на дъгата. Пътят към водопада тръгва от окръжната болница на град Враца. В този район в местността Баира, Васил Левски е провел в края на август 1872 г. заседание с местния революционен комитет. Близо до водопада се намира село Заселе. Всеки от жителите му може да ви покаже скалата, наречена Жилавия камък, от която Вазовият герой дядо Йоцо е гледал със слепите си разплакани очи първия влак по Искърското дефиле, символ на нова България.

 

 

 

Водопад Сучурум

Петнадесетметровият водопад Сучурум, в превод "хвърчаща вода", се намира на един километър северно от Карлово, в подножието на Стара планина, над градската водноелектрическа централа. Близостта до града и добре поддържания асфалтов път до подножието на планината, са направила водопада атракция за посетителите и любимо място за отмора, разходки и летни пикници за жителите на Карлово и региона.
Има построен заслон и няколко места за лятно барбекю с дървени маси и пейки.

 

 

 

 

 

върни се в началото на страницата

Кадемлийско пръскало


Водопад Кадемлийското пръскало е едно от творенията на природата, пред които човешкият гений е безсилен. Бурна и шумяща кристалната вода се спуща от 72 метра височина и се влива в коритото на река Тъжа, откъдето бавно и спокойно поема своя път към долината на Тунджа.

Величественият водопад е разположен в масива Триглав в Централна Стара планина, в живописната местност Смесите, само на час от хижа Тъжа.

В района е твърде вероятно наблюдението на мечка, вълк, дива коза, скален орел, черен щъркел, голям ястреб, черен кълвач, ловен сокол и др.

 

върни се в началото на страницата

 

Райско пръскало

От Райските скали в Средна Стара планина се спуска най-високият от всичките 300 водопади в България - Райското пръскало. Той се намира под един от българските природни резервати - Джендема. Сред непристъпните пропасти, зъбери и скални гребени, растително и животинско разнообразие се намира тази ненагледната красота на България.
Водопадът е не само най-високият в България, но и на целия Балкански полуостров. Неговата височина е 124 м. Райското пръскало се извива почти от самия връх Ботев. Великолепната гледка е пленявала и продължава да пленява туристите. И независимо от това, че е посещаван от многобройни туристи, водопада Райското пръскало и местността са запазили непокътнатия си и чист облик. Този шедьовър на природата местните хора наричат още Юмрукчал

върни се в началото на страницата

 

Видимско пръскало


Разположен в северната част на биосферния резерват Северен Джендем в Стара планина, водопадът Видимско пръскало омайва с неземната си прелест и очарование.

Тук в царството на скалите, където сурови и непристъпни стени се издигат от всички страни и пълзят към купола на планината и дълбоки тесни каньони и шеметни пропасти спират дъха, природата е изваяла чудото Видимско пръскало. Водата буйна и шумяща се спуска от 80 метра височина и внушава респект пред невероятния природен гений.

 

върни се в началото на страницата

 

 

Върхове

Ботев

Връх Ботев е най-високият връх в Стара планина - 2 376 м и е трети по височина в България.
Намира се в Централна Стара планина, която се простира на територия от 3400 кв.км с обща дължина от 185 км.
На връх Ботев падат най-много мъгли. Средната измерена температура е -0,7? С. Не е случаен факта, че старото име на върха е Юмрука, той прилича на свит юмрук, заобиколен от стръмни скали и канари, които привличат хиляди запалени планинари. На върха има телевизионна кула и метеорологична станция.
Северният склон на Ботев, наречен Северен Джендем е най-високият склон в България и е предпочитано място за скално катерене както през лятото, така и през зимата.
Най-високият водопад в страната и на Балканския полуостров - Райско пръскало (125 м) се намира на южната склон на върха, в резервата Южен Джендем.
Най-добрите месеци за изкачване на връх Ботев са юни, юли и август.

върни се в началото на страницата

Голяма Турла

Намира се в живописният Еленски балкан, над село Костел, на 18 км югоизточно от граз Елена. В севеното му подножие е дивата и девствена местност Валето в резерват Бяла Крава. Непосредствено под върха извира река Костелска, в чиито кристално чисти води живее високопланинска пъстърва.
Резерват Бяла крава е прорязан от много екопътеки, които водят към приказни, затаяващи дъха планински кътчета, очароващи любителите на планинския туризъм.

 

 

върни се в началото на страницата

Триглав

Връх Триглав е една от най-атрактивните части на Националния парк "Централен Балкан" в Стара планина. Издига се на 2276 м. надморска височина. От запад той е ограничен от дълбоката долина на река Тъжа, а от север и от изток от долината на река Габровница. Склоновете му са стръмни, на места се спускат непристъпни скални отвеси и сипеи. Гората тук е отстъпила по голямата част от територията на високопланинските пасища, които образуват своеобразна прерия.
Буйните потоци често се спускат от някой скален отвес и образуват живописни водопади. На територията на масива са разположени резерватите Соколна и Пеещи скали създадени с цел опазването на уникалното разнообразие на растителни и животински видове и форми на ландшафта.
Непристъпния за хората масив Триглав е дал уютни убежища на мечката, вълка и дивата коза, както и на множество редки птици. Можете да посетите две мечи бърлоги и да видите множество маркировъчни дървета, където мечките обозначават своята територия. На влажните участъци около потоците се наблюдават пресни отпечатъци от лапите на животните. При по-добър шанс могат да бъдат видени и диви кози, а рано напролет дори и мечки, които се движат по откритите пространства.
Могат да се наблюдават и множество интересни птици като величествения скален орел (Aquila chrisaetos), потайните планински кеклици (Alectoris graeca), сокола скитник (Falco peregrinus), големия ястреб (Accipiter gentilis), ловния сокол (Falco cherrug), белогърбия кълвач (Picoides leucotos).

върни се в началото на страницата

Вола


На 17 май 1876 г. начело на организирана в Румъния въстаническа чета, Христо Ботев завзема австрийския кораб "Радецки", с който преплува река Дунав и слиза на българския бряг при Козлодуй. След тридневни ожесточени боеве с многократно превъзхождащия я противник, четата достига до подножието на връх Вола в Стара планина, където се готви да пренощува.
Там, в местността Камарата, на 1 юни вечерта, вражески куршум пронизва сърцето на войводата. В борбата за освобождение от турско робство загива един от най-достойните синове на българския народ. Но с подвига си, с героичната си саможертва и с цялото си творчество Христо Ботев завинаги остава да живее в сърцата на всички българи, така, както сам пророкува: "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира".
Денят на неговата кончина се чества в памет на всички, жертвали живота си за свободата на родината.

върни се в началото на страницата


Юмрука


Връх Юмрука се намира почти в централната част на Стара планина. Той попада в територията на Национален парк "Централен Балкан", което ни подсказва за красотите, които може да ни разкрие. Върхът е разположен близо до хижа Ехо, а на запад от него се издига и връх Вежен. През лятото и пролетта, връх Юмрукът е примамливо предложение за много любители на планинските маршрути и скалното катерене. Красотата на това райско място лесно ще ви заплени. Неговите склонове са богато осеяни с боровинки.
При ясно време на юг от връх Юмрука се вижда Средна гора, а в далечината Рило-родопския масив. На север се вижда връх Васильов. От източната страна на Юмрука е зимната пътека от село Розино за хижа Ехо. На изток при ясно време може да се видят Арката на превала на Троянския проход, Купените и връх Ботев. На северния склон на връх Юмрука е поставено стоманено въже - осигуровка за преминаване от хижа Ехо за хижа Вежен през зимата, когато лятната пътека от западната страна на върха не се ползва поради лавинна опасност.
В околността има точки за спортно ориентиране - при връх Кавладан, пътеката за село Христо Даново през Дамлъдере, пътеката за село Розино и други. Под Юмрука, от северната му страна се строи параклиса "Св. Троица". Той се изгражда от приятели на планината и хижа Ехо. Организатор на строежа е Николай Киранов, хижар на хижа Васильов, отстояща на 2 ч. 30 мин. от с. Шипково, а когато прохода между Рибарица и Шипково е отворен, до параклиса може да стигне и с автомобил.

върни се в началото на страницата

Реки

 

Бяла река


Една къса, но забележителна река
Бяла река извира северно от местността Сините камъни на масива Равнец и образува непристъпна долина в резервата Южния Джендем. Заедно със Стара река е ляв приток на река Стряма.
Със своите водопади, прагове и скалисти теснини е определена като най-забележителната в България - с дължина 37 км и водосборна площ 239 кв. км. Към долината на Бяла река с шеметна бързина и грохот се спускат откъм Ботевския масив нейните леви притоци Дериндере, Канлъдере с Дереклийското пръскало, високо 10 м и река Пръскалска, която "пие" вода от вечната пряспа на връх Ботев и на която се намира най-високият водопад на България - Райското пръскало, високо 124 м. На запад от Бяла река е долината на Стара река.
Южно от местността Подмола и източно от местността Козарника Бяла река приема река Бъзовица с водопада Сухото пръскало, високо 95 м, която извира от източните склонове на връх Ботев и река Малка Бъзовица. На около 2 км от този водослив през изразени теснини Бяла река напуска Калоферската планина и проломява Стражата, след което с рязък завой на запад навлиза в Карловската котловина.

върни се в началото на страницата

Черни Осъм


Река Черни Осъм води началото си от връх Левски, извисяващ се в западната част на Троянския Балкан
Река Черни Осъм, която се приема за начало на река Осъм, води началото си от западната част на Троянския Балкан, югозападно от връх Левски. Реката протича през тясна, дълга и с голям наклон долина в североизточна посока, приема един малък десен приток - Жидов дол - при село Нешковци и при местността Смеситe се събира с най-големия си приток река Крайовищица. От местността Смеситe надолу река Черни Осъм се отправя на север, приема няколко малки притока под село Орешак, завива на запад и при махала Велчовска на около 3 км. от град Троян се събира с река Бели Осъм. В този участък напречният профил на долината се изменя, като дъното и става по-широко, а склоновете - по-стръмни. Речната долина на река Черни Осъм е тясна, дълбока, със стръмни и на места скалисти склонове, дъното е обсипано с едри скални късове.
Водосборната област на река Черни Осъм е силно залесена с букови гори. От село Черни Осъм надолу залесеността започва да оредява, като постепенно буковите гори се заменят с по-нискостеблена растителност. След събирането на река Черни Осъм с Бели Осъм малко под град Троян реката носи името само Осъм. Оттам надолу река Осъм държи северна посока до град Ловеч, минавайки през пресечена хълмиста местност. Река Осъм се влива в река Дунав при село Черковна.

върни се в началото на страницата

Габровница



Река Габровница извира в подножието на масива Триглав и го огражда от север и изток. Живописната й долина е заобиколена с непристъпни скали и сипеи.
В местността на река Габровница се намира и един от най-внушителните български манастири - Седемте престола. Пейзажът тук e удивително красив. Това е едно от малкото останали места, където гората е настина девствена. Вековните буки, смърчове и ели и скритите под тях потоци на Габровница и пещери създават уютни убежища на много диви животни.
Много са тайните на скритата от цивилизацията долина. На влажните участъци около потоците се наблюдават пресни отпечатъци от лапите на животните. При по-добър шанс могат да бъдат видени и диви кози, а рано напролет дори и мечки които се движат по откритите пространства.
След краткият си, но живописен път река Габровница се влива в река Искър.

върни се в началото на страницата

Янтра

 

Дължината на река Янтра е 268 км., а водосборната и площ е около 7 860 кв.км. Реката извира от Стара планина и се влива в Дунав.
Завоите, които прави в Търновската котловина, заобикалят удивителните хълмове на Велико Търново - Трапезица и Света гора. Реката ги мие и им придава форма на полуострови. Живописно реката се вие, а спретнатите къщи, накацали върху скалите, се оглеждат във водите и.
Габрово, Бяла и други градове също се радват на красотата на Янтра, разположени на двата и бряга.

 

 

върни се в началото на страницата

Камчия


Едно от най-красивите места на българското Черноморие
Славяните са я наричали Тича
Устието на река Камчия е едно от най-красивите места на българското Черноморие. Намира се на 34 км южно от Варна и на 504 км източно от София. Отличава се с обширни плажове, набраздени с пясъчни дюни. Всяка секунда 9000 л от реката се вливат в Черно море, като след пролетните дъждове количеството достига 30 000 л.
Река Камчия се състои от два по-малки притока - Луда Камчия и Голяма Камчия, които извират от източна Стара планина. Заради неочаквани силни бури през април 1997 г. Луда Камчия наводнява голяма част от обработваемата земя и резервата Лонгозa. Бушуващата вода застрашавала да събори язовирната стена и да наводни ваканционния комплекс. Местните хора смятат, че това е божие наказание, защото през 1960 г. са променили течението на реката като са построили язовир Цонево.
Реката пресича Стара планина, преминава през уникална лонгозна гориста местност и се влива в Черно море. Реките Ропотамо, Дяволска и Велека имат подобна на нейната геоложка структура, а именно - пясъчно-глинеста почва, покрита с дива растителност и обширно устие.
Някога Камчия е носила името Панисос. Славяните са я наричали Тича, а съвременното и име е с кумански произход. На левия бряг на реката е построена римска крепост, наречена Ерите.

върни се в началото на страницата


Костелска

Извира от дивата и девствена местност Валето на територията на резерват Бяла Крава, в северното подножие на връх Голяма Турла, извисяващ се в живописният Еленски балкан. Преминава през териториите на селата Костел, Палици, Чакали и при село Марян се влива в Руховска река и двете дават началото на Еленската река. В кристално чистите води на река Костелска живее високопланинска пъстърва.
Между селата Чакали и Палици водите и спират за миг в язовир Палици, зарибен изкуствено с шаран, бяла риба и костур, което го прави подходящ за риболов. Язовирът предлага изключително добри условия за ваканционни почивки, къмпинг, пикници, разходки сред природата, водни спортове и слънчеви бани.
Коритото на Костелска река дава начало на много екопътеки, които водят към приказни, затаяващи дъха планински кътчета, които ще очароват любителите на планинския туризъм.

върни се в началото на страницата

Мийковска


Поречието при едноименното село
Река Мийковска извира от северното подножие на връх Чумерна, непосредствено под едноименната хижа Чумерна. Преминава през красивия Еленски балкан, част от величествената Стара планина и над село Руховци се влива в микроязовир, за да продължи като Руховска река, която при село Марян се слива с река Костелска и дадат началото на Еленската река.
При село Хъневци реката се разлива и оформя великолепен естествен плаж, предлагащ чудесни условия за слънчеви бани. Микроязовир Руховци предлага идеални възможности за риболов, пикник и разходки сред природата. Коритото на Мийковска река е удобно за конен туризъм, риболов и провеждане на познавателни турове за бране на цветя и диви плодове.
Природните дадености по поречието на Мийковска река - чист въздух, бързи планински потоци с кристално чиста вода, вековните гори, ароматните билки привличат любителите на туризма през всички годишни сезони.

върни се в началото на страницата

Огоста

От вливащите се в Дунав от Монтанска област, река Огоста е на второ място по размер на водосборния басейн - 3 157 куб.км.
На реката е изграден и най-големият язовир в Република България със земно-насипна стена и един от най-големите на Балканския полуостров - язовир "Огоста", с водовместимост 500 млн. куб.м.
Съществува не малък брой микроязовири - 56 броя.

 

 

върни се в началото на страницата

Руховска

Девствената природа по поречието
Река Руховска е продължение на Мийковска река, извираща от северното подножие на връх Чумерна. Мийковска река се влива в микроязовира над село Руховци и излиза от него като Руховска, продължава през красивия Еленски балкан, част от величествената Стара планина и при село Марян се влива в река Костелска, за да дадат началото на Еленска река.
Атракция е великолепният водопад до село Руховци, а микроязовир Руховци предлага идеални възможности за риболов, пикник и разходки сред природата.
Природните дадености по поречието на Руховска река - чист въздух, бързи планински потоци с кристално чиста вода, вековните гори, ароматните билки привличат любителите на туризма през всички годишни сезони.

върни се в началото на страницата

Тунджа

Река Тунджа извира от централните части на Стара планина. Тя е най-големия приток на р. Марица, с водосборен басейн около 7 880 кв. км. Водите и се използват предимно за напояване, като за целта са изградени множество помпени станции и водохващания. Освен река Тунджа, на територията на Новозагорска община има още две реки - Съзлийка и Блатница. На река Тунджа е изграден язовир Жребчево, който е с обем над 400 млн. куб.м и също се използва предимно за напояване.
Реката е пълноводна през пролетта, когато се топят снеговете в планините и маловодна през лятото, когато водите и се използват за напояване. В долината на река Тунджа се отглеждат едри и сочни праскови, ароматно грозде, зеленчуци.
На 5 км югоизточно от Казанлък, в непосредствена близост до река Тунджа се намират Казанлъшките минерални бани.

върни се в началото на страницата

Пещери

 

Леденика


Пещерата Леденика се намира в северозападния - Стрешерски дял на Врачанската планина, на 16 км от Враца. Входът й е разположен в най-ниската част на Леденишкия увал при надморска височина 830 м.
Първата зала е Преддверието, което е най-ниската част на пещерата. През зимата и пролетта тази зала очарова с ледено кристалната си украса, дала името на пещерата. Няколко метра човек трябва да се движи ниско наведен през прохода "Плъзнята", за да стигне до малката зала, която има почти кръгла форма, а след още едно стеснение се озовава в Голямата (Концертна) зала. Тук всичко е величествено и неповторимо, като се започне от Крокодилът, Главата на великана, Соколът, дядо Коледа, къщичката на баба Яга и много други. Отклонявайки се вдясно, стигаме до едно малко синтрово езеро с дълбочина 0,50 см, чиято вода е вълшебна.


От голямата зала през железни мостове преминаваме през Малката и Голямата пропасти, през коридора "Завеските", за да стигнем до не по-малко красивата "Бяла зала". Тук могат да се видят Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича "Седмото небе" - достъпно само за най-запалените туристи.


Първите си посетители приема през 1961 г., а през 1962 г. е обявена за природна забележителност.
Температурата в пещерата варира от -7? С до -15? С, до 8? С във вътрешността. Влажността на въздуха е 92 %.


Животинският свят е беден - прилепи, пещерни бръмбари, мокрици, паячета. Единствено тук може да се види насекомото "Леденикус" или "Светломразец". От растителният свят се срещат лишеи и мъхове, които са слабо развити.


В близост до нея се намира хижа "Леденика" с 86 легла, туристическа кухня и ресторант с 50 места.
Пещерата се обслужва от екскурзоводи и е отворена за посещение през цялата година.


За информация тел.: 092/ 61 295, GSM 0888 939 156

карта на пешерата

върни се в началото на страницата

Андъка - Дряново

Пещерата се намира в района на Дряновския манастир в края на каньона на река Андъка. Името на пещерата и на реката произлизат от големия пропастен вход / пропаст - хендек/, който е затворен при изграждане на пречиствателната станция през 1946 година. Входът на пещерата е отворен на изток и представлява свод с височина около 25 м и ширина около 40 м. Намира се на 280 м н.в. В привходната зала има изградена пречиствателна станция, която до 1979 година захранваше града с питейна вода. Пещерата е развита в аптско -ургонско - баремският варовиков комплекс на синклиналното карстово плато "Стражата" като основната посока на развитие е североизток - югозапад. В пещерата тече подземна река с минимален дебит около 15л/сек. Има доказана връзка на пещерата с пещерите край село Долна Върпища / 1 км.ю юз 475 м н.в./ с някои понори край село Донино / 7 км юз 550-600 м н.в. / както и с карстовата долина край село Костенковци / 2 км с.з 650 м. н.в./ Тези неуспорими, но непреминати връзки доказват съществуването на огромен пещерен комплекс. Пещерата може условно да бъде разделена на 3 части по реда на откриването им. Старата част - до 2 сифон, картирана през 1974 - 76 година е двуетажна с лабиринтни галерии, които са неуспорима част от системата Бачо Киро - Андъка . Доказана , но непремината е връзката с "Водната" / казана/ в с. Долни върпища. В основната река се вливат 3 потока, които са с различна температура на водата и идват от ляво на реката. Новите части представляват в началото ниски галерии с малки разклонения, които завършват с 3 големи зали Галериите са развити в дясно и над основната река . Напречно на галериите текат два потока, които идват от дясно / посока Костенковци/ като единия е от губилище на река Андъка. По нататък пещерата продължава с високи галерии, които завършват с излаз на основната река с широка и ниска зала със сифони в двата края. Най- новите части , също развити в дясно от реката , в момента се проучват и картират. Пещерата е бедна на образувания. Не са правени специални изследвания на климат, флора и фауна. В някои зали има повишено съдържание на въглероден двуокис / до 4 %/

върни се в началото на страницата

Ухловица - с. Могилица

Намира се в с. Брестница, област Ловеч. Наречена е на имената на братята Сейо и Съю, които тук са се укривали от турците по време на робството. При преустройството на пещерата са намерени кости на животни, глинени съдове, монети, датиращи от времето на римската империя и император Антоний.

Първата зала е Купена. Насред залата се издига огромен сталактон, напомнящ купа сено, откъдето идва и името. Втората зала – Срутището, е образувана по време на земетресение. Тя е обсипана със скални късове, някои от които с височина 3,2 м. В пещерата има още три прекрасни зали – Харманът, Белият замък и Космосът. Залата Харманът притежава забележителна акустика. Тук са пели много известни хорове – хорът на миньорите от Донбас, детският хор на Българското национално радио. През Май 2003 беше открита новата осветителна инсталация на пещерата.

Всеки, който е посетил Съевата дупка, казва, че тази пещера прилича на прекрасен сън или на приказка.

Работно време:
Лятно: 09.00-18.00 ч.;
Зимно: 09.00-17.00 ч.

 

върни се в началото на страницата

Бачо Киро - Дряново

Пещера "Бачо Киро" се намира в района на Дряновския манастир, в живописните каньони на р. Андъка и р. Дряновска. Отстои на 300 м. от манастира "Св. Арахангел Михаил" в отвесна варовикова скала висока 25 м. на 335 м.н.в.


Тя е първата благоустроена пещера в България от Дряновските туристи още през 1938 год., а името си получава през 1940 год. в чест на героя от Априлското въстание Бачо Киро, 1962 год. е обявена за природна забележителност. През 1961 год. се прави разширен туристически маршрут и осветление, което се ползва до 2002 год. и е доста амортизирано, но независимо от това пещерата от първото си благоустрояване до сега непрекъснато е приемала посетители. От направените постъпки и защитен проект от Туристическо дружество "Бачо Киро" и Община Дряново пред МОСВ се отпускат средства и се реализира проект "Реконструкция и модернизация на туристическия маршрут и осветлението на пещера "Бачо Киро", завършен през месец юни 2002 год. Сега пещерата има реконструиран туристически маршрут, удобен за посетителите и ново ефектно модерно осветление, което дава възможност да се видят невиждани до сега красиви зали и пещерни образувания. Официалното откриване се състоя на 01.07.2002 год.

Пещерата представлява сложен четири-етажен лабиринт от пещерни галерии и разклонения около 3600 м. За посетители е оформена благоустроена част от 700 м. Образувана е в три основни посоки: изток, североизток и югоизток от подземно течащи реки в здрави оргонски варовици, оформени на дъното на топло кредно море. Геоморфоложките проучвания дават основания да се приеме, че оформлението е продължило 1 800 000 години. Нейното образуване е тясно свързано с развитието на долината на р.Дряновска и нейния приток р. Андъка. С течение на времето реките оформят пещерните галерии и зали. Това е станало в границите на младия терциер и кватернер. Това е първичния етап на образуване на пещерата. От тук на сетне започва вторичния, идва художника - карстовите води. Неуморните капки вода, обогатени с варовиково вещество, в продължение на стотици хиляди години постепенно ваяли красивите пещерни форми - сталактити, сталагмити, сталактони, придали им най-причудливи форми. Новото ефектно осветление с металхалогенни прожектори даващи близка до дневната светлина предлага на посетителите възможност да видят причудливите образувания на природата, получили наименования според видяното: - Дъждовна зала с Каменното цвете, Тополките, Езерото на щастието и др. - Концертна зала, намира се на 18 м.над Предверието. - Медузите, Мечата пързалка, Меча поляна, Самотен сталактон - Зала на Поп Харитон - Слона, Пещерното ухо, Чистилището, Трона, Пещерния орел - Приемна зала със стотици форми и образувания.

Пещерата "Бачо Киро" е и архиологически обект от национално значение. За пръв път с научна цел прониква порф. Юринич през 1890 год, тогава учител в Априловската гимназия в Габрово. Пет години по-късно тук работят пионерите на българската археология братята Шкорпил. От 1920 до 1937 год. неколкократно прави разкопки българския археолог и спелеолог проф. Рафаил Попов, който за пръв път намира останки от първобитни хора, живели в пещерата. 1937/38 год. в пещерата работи английска експедиция с ръководител американката Дороти Гарът. Те откриват скелет на пещерна мечка с размери над 3 м., челюста на която се намира в Британския музей. В периода 1971-76 год. са направени обстойни разкопки при входа на пещерата от българо-полска експедициия с известните археолози Сиракови и от полска страна Козловски и Добреневич. За първи път в долните пластове на пещерния пълнеж са открити находки от среден палеолит датиран от преди 40-70 хиляди години пр.н.е. Намерени са малки двустранно обработени груби остриета, симетрични и асеметрични ножове и стъргалки. В по-горните пластове се срещат оръжия и оръдия на труда, изработени от кости. В най-горните пещерни седименти личат остатъциот жилищата на обитателите - пещерните хора, които по археологични данни се отнасят към каменно-медната епоха 4000 години пр.н.е. Накратко, данните показват живот на хора по тези места от най-ранните на Балканския полуостров.

Пещерата се стопанисва от първото си благоустрояване през 1938 год. до сега от Туристическо дружество "Бачо Киро" гр.Дряново и е била обект за посещение без прекъсване. Сега посетителите на пещерата се обслужват от екскурзоводи през цялата година без почивен ден, летен сезон от 8.00 часа до 19.00 ч. и зимен сезон от 10.00 ч до 16.00 часа.

 

За посетителите са оформени два маршрута:

- Кратък маршрут, посещението трае 25 мин. С вход: деца 0.50 лв. възрастни 1.00 лв.

- Дълъг маршрут, посещението трае 70 мин. С вход: деца 1.00 лв. възрастни 2.00 лв.

Заявки за посещения и информация за пещера "Бачо Киро"" можете да получите от Туристическо дружество "Бачо Киро", тел: 0676 /23-32, e-mail:bacho_kiro2@abv.bg и от Туристическо сдружение съвет по туризъм гр. Дряново, тел: 0676 /24-36, e-mail: tcct2@abv.bg 5370 гр. Дряново, обл. Габровска, ул. "Стефан Стамболов" № 7 п.к.62

върни се в началото на страницата

Магура - с. Рабиша

Издълбана е във варовиковата Рабишка могила (461 м надморска височина). Тя е една от най-големите пещери в България. Общата дължина на откритите досега галерии е около 2500 м. Състои се от главна галерия, ориентирана в посока югоизток - северозапад и три странични разклонения. Има 10 различни по-големина зали и е дълга около 3 км. Отделните зали имат колосални размери - дължина над 200 м., ширина повече от 50м. и височина над 20 м.

В съседство с пещерата се намира Рабишкото езеро - най-голямото по площ вътрешно езеро в България. Пещерата заедно с района около нея е обявена за природна забележителност и национален туристически обект.

Образуването на пещерата Магура е започнало преди около 15 милиона години. Тя е типичен пример на пещера, развита в алогенен тип карст. Открояват се 3 етапа в развитието на пещерата, което се потвърждава и от нейния асиметричен план. Страничните й зали и коридори са развити в югозападната част на Рабишката могила, от която страна са проникнали водите, създали пещерата. Фантастични са образуванията в Магурата - сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, "пещерно мляко". Някои от тях, освен с красотата, поразяват и с размерите си. "Големият сталактон" има височина над 20 м и диаметър на основата 4 м, а "Падналият бор" е най-големият сталагмит в изследваните български пещери с дължина над 11 м и диаметър в основата около 6 м.

Бисер на пещерата са уникалните скални рисунки изпълнени с прилепно гуано (тор). Те са многопластови и от различни епохи - епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха.

Рисунките в "Магурата" изобразяват танцуващи женски фигури, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, богато разнообразие на животни, "шахматни" пана, слънца, звезди, оръдия на труда, растения. Слънчевият годишен календар от късния енеолит с добавки през раннобронзовата епоха е с голяма точност и прецизност на записите. Чрез рисунките са се съхранявали информациите за регионалния календар и празниците с техните символични и конкретни персонажи. На места, изображенията редставляват сложни композиции и загатват за разнообразието на идеите на един богат на форми и идеологии, митологии и интелект свят.
Рисунките в "Магурата" определят характера и на светилище през много продължителен период от време - от неолита до желязната епоха.

По климатични и теренни характеристики районът около Рабишката могила се доближава до областта Шампания във франция, а пещерата предоставя отлични условия за шампанизиране и стареене на вина - постоянна температура (12° С), влажност и прочие. В едно от разклоненията на пещерата е създадена единствената в страната изба за производство на естествено пенливо вино по класическата (бутилкова) технология.

Работно време:
От 09:00-12:00 ч. и от 13:00-17:00 ч.


карта на пещерата

върни се в началото на страницата

Деветашка пещера - гр. Ловеч


Деветашката пещера се намира на около 15 км. северно от гр. Ловеч. Тя е една от най-големите пещери в България. Този природен феномен е с дължина 150 метра, а входът й е 35 метра висок. Пещерата е открита от българският учен Георги Кацаров през 1921 година.

................ .....................

върни се в началото на страницата

Съева дупка - с. Брестница

Пещерата Снежанка се намира в Баташката планина, Западните Родопи. Разположена е на 5 км. югозападно от град Пещера. Тя е труднодостъпна, но изключително красива с ледниковите си форми. В пещерата са запазени останки от огнища на първобитните хора.. Като площ е много малка, но е с много зали и е изключително богата на сталактити, сталагмити и разнообразно подчертани драперии. Пещерата получава името си от женска фигура, образувала се по естествен път от синтер във Вълшебната зала. Пещерата е отворена по всяко време за туристи.

.................................

За информация и контакти:
Тел: 0350/ 2359
0350/ 2045
моб.тел.: 048/ 810 914

върни се в началото на страницата

Птичата дупка - Троянски балкан

За местните хора местоположението на входовете й е отдавна известно, а по-високо разположеният от тях е по-удобният за спускане. Надморската му височина е 1260 м. Входният отвес е с дължина 65 м, като в дълбочина се разширява камбанообразно и достига диаметър над 10 м. Дъното му представлява блокаж, покрит с пръст и нападали отгоре материали – основно шума. Същинското дъно обаче, се намира по-ниско и до него се слиза вече без въже. Там тече малък поток и в противоположни посоки се отделят две галерии – възходяща и низходяща. Всъщност, низходящата галерия следва потока. Основният цвят на стените й е червеникав. Преодолявайки един блокаж, два прага и едно чудно красиво синтрово езеро се достига до зала с дължина около 30 м. Богатството и разнообразието на образуванията е изключително – наблюдават се пещерни бисери, разположени в малки синтрови джобчета и езерца, натеци, цевични и морковени сталактити, сталагмити, сталактони, богати драперии и вкаменени водопади. Тук е най-ниската точка на пропастта – 108 м, където подземният поток се губи в сифон сред нападали от тавана блокове. Общата дължина на низходящата галерия е 302 м.

Възходящата галерия представлява низ от прагове и залички, а подът й е покрит със синтрови езерца, пълни с вода. Стените са обсипани с дендрити и антодити (калцитни образувания, подобни на цветя), а навътре се виждат искрящи хелектити и коралити. В последната зала е съсредоточено цялото подземно богатство на пещерните образувания. Навсякъде има вкаменени водопади, сталактити, сталагмити, сталактони, каменни колони. Всички те са оцветени в най-нежни и топли тонове. Небесно синьото синтрово езерце, изпълнено с жълтоцветни бисери и каменни лилии допълват неземната красота на залата. За да се съхрани тази крехка красота, е необходимо още в предпоследната зала да оставите ботушите си и по чорапи да пристъпвате много внимателно напред. Независимо от разнообразните мерки за внимателно разглеждане на подобни галерии и зали, трябва да се знае, че всяко едно проникване в тях отнема от красотата им. Така че, най- доброто, което може да бъде направено за съхранението им е, да не се влиза в тях, без да има належаща нужда. Пещерните образувания са красиви само под земята – на точното място, където ги е създала природата. Неразбирането на този факт е причина много от уникалните подземни красоти на България да бъдат вече безвъзвратно унищожени от недобросъвестни пещерняци, които чупейки ги и отнасяйки ги в домовете си, скоро разбират това и така на боклука отиват бисери, сталактити, хелектити, сталагмити, които природата търпеливо е ваяла десетки и стотици хиляди години.

Общата дължина на Птича дупка е 652 м, а дълбочината й е – 108 м. Името си носи от колонията жълтоклюни (хайдушки) гарги, която я обитава. Гнездата им са разположени по стените на отвеса и отглеждат малките си в условията оскъдна или даже липсваща слънчева светлина. Други обитатели на пропастта са троблобионтния охлюв Spinophallus uminskii и троглобионтния мамарец Niphargus bureschi, а многоножката Anamastigona alba е ендемит за Птича дупка и Куманица. Открити са и паяци, сенокосци и бръмбари.
Птича дупка е известна и с опита на спелеоложката от Троян Емилия Тодорова да прекара в нея повече от два месеца, извършвайки проучвания върху промените във физиологията си при толкова продължителен престой под земята.

Пропастта Птича дупка изисква специална подготовка за използване на вертикална техника. Проникването в нея е опасно за хора, които не я притежават, а също така не бива да се подценява и рискът от изгубване в гората при търсене на входа й. Тъй като е в резерват Стенето, в Национален парк Централен Балкан, за извършване на научно-изследователски проучвания в нея е необходимо те предварително да се съгласуват с МОСВ и Дирекцията на Парка.

върни се в началото на страницата

Темната дупка - гара Лакатник

Tази пещера е международно призната като най-важният палеолитен обект в България с находки и фауна от период започнал около 130 000 години пр. Хр. Пещерата Темната дупка се намира край река Искър на 52 км. северно от София в Лакатнишки карстов район. Състои се от две основни галерии, съединени по между си от много напречни коридори. Цялата система е разположена на 4 етажа, обща дължина на която е около 2750 м.

По дъното на пещерата тече река, чийто водосборен басейн е по високите части на Осиковското плато. Водата е оформила двойни галерии, отточни и безотточни езера, прагове, водопади. Пещерните образувания са - няколко вида бисери в едно от езерата на страничната галерия Зиданка.

Темната дупка е богата с пещерна фауна - 57 вида организми (светломразец пещерен червей, мамарци, мокрица бурешия и др.). Пещерата Темната дупка е многократно изследвана и е обявена за национален обект.

От ръба на 15-тина метров отвес започва входната галерия на пещерата. След около 50 метра на стеснението има желязна врата. Следва 40 метрова удобна галерия, която отвежда до Чатала с височина 10 м. Преминава се по двата успоредни парапета на Чатала. След Чатала започва втория етаж на пещерата. От неголяма зала се продължава направо през сравнително тясна, чупеща се през няколко метра диаклазна галерия, която отвежда до широка галерия и на края се стига до Стълба, който е на около 220 м. от Чатала. Там пещерата за пръв път пресича реката.

върни се в началото на страницата

Моровица - с. Гложене

Пещерата Моровица е с 3025 м подземни галерии, дълбочина около 150 метра и е сред най-дългите в България. Добре маркирана пътека минава през благоустроената и превърната в отлично място за почивка манастирската чешма и през красивата ливада Маневица. Тя е в подножието на вр. Лисец и от нея се открива прекрасна панорама - от Гложенския манастир "Свети Великомъченик Георги Победоносец", през долината на р. Вит и с. Гложене, Васильовската планина, до скалните масиви над гр. Тетевен и върховете Вежен и Козята стена в Стара планина.

До пещерата се отива за 45 минути. Входът й е огромен. Следва широка хоризонтална галерия, която отвежда до пропаст. До тук може да се стигне без използването на специални алпийски съоръжения. Нататък до дъното на Моровица се стига след преодоляването на още два отвесни прага от 25 - 40 м. Тази пещера е една от най-благоустроените в България.

В Моровица един от пионерите на българската археология Рафаил Попов направи разкопки и откри следи от праисторическия човек, живял тук през старокаменната и каменно-медната епохи.

върни се в началото на страницата

Козарска пещера - гара Лакатник

Козарската пещера (709 метра) е част от Лакатнишкия карстов район. Намира се в платото, където река Пробойница се влива в река Искър.

Входът и е високо над нивото на реката и е трудно да бъде забелязан от случаен посетител. До тук се достига трудно, по тесни и стръмни пътечки, от където пещерата носи своето име. Входът й е голям с обширно преддверие, което често се използва за нощуване. Струящата от него прохлада е истинско блаженство след уморителното катерене по голия склон под парещите слънчеви лъчи.

Пещерата е много малка, а за някогашната й красота напомнят само нападалите по пода кварцови кристали. Има два успоредни прохода, по които се достига до единствената зала. В цепнатините по тавана могат да се видят основите на някогашни огромни кварцови друзи.
В ляво по посока на ръба на скалния венец може да се мине пълзейки по тясна галерия, която завършва с отвор, високо в него. От там се открива прекрасна гледка на местността.

върни се в началото на страницата

Орлова Чука - с. Пепелина

Орлова чука се намира в скален масив край село Пепелина, на 9 километра от общинския център Две могили, и на 40 километра югозападно от Русе. Открита е случайно през 1941 година и е една от най-красивите пещери в България. Образувана е в кредни варовици от барамските и аптиенски геоложки етажи, формирани на дъното на някогашното Сарматско море.

Пещерните галерии са се оформили от карстови процеси през квартернера. Общата им дължина е над 15 километра и са разположени на 7 етажа. Те са изпъстрени с множество сталактити, сталагмити и сталактони. Повечето от тях са наименовани: Пеещият сталактон, Сърцето, Мечката, Малкият сталактон, Халките, Пчелинът, Десетте каменни войници и т.н. В Големия вестибюл се намират редица красиви сталактити, най-впечатляващият от които е Големият сталактон, висок 3,5 метра. Там се намират Семейството - баща, майка и дъщеря, Трионът, пещерният Гейзер, Вретеното, Грамадата.

Изворчето е най-красивото място в цялата пещера. Сталагмитите край него са млечнобели. Наоколо се намират Сухото езеро, Самотният сталактон, Малката гора, Монасите, Еленчето, Близнаците. Сипеите представляват 11 последователни зали. В някои от галериите могат да бъдат открити аргонитови кристали.

През Мустерския период не палеолита (старокаменна епоха), преди 80 000 - 40 000 години, пещерата е била обитавана от неандерталци. От тях са останали ножове, връх на копие и стъргалки от кремък. Предшественикът на човека - кроманьонеца е живял тук през каменно-медната епоха. От тази епоха са останали части от красиво украсен глинен съд, каменна брадва и др.

През 80-те години в една от осветените зали на пещерата Орлова чука са изнасяни класически концерти. Изключителната акустика и неземна атмосфера допринасят за невероятното звучене на мелодиите.

Достига се по асфалтиран път, има паркинг. Посещенията са с предварителни заявки поради необходимостта от водачи-спелеолози. Има поставени указателни табели.

Прилепите в пещерата Орлова чука ще бъдат проучвани с европейско финансиране, беше обявено на 8ми Март 2005. Подробна информация тук: bulgariatour.org

За информация и контакти:
Русе 7000
бул. "Скобелев" 7
тел./факс 082/ 872 397
e-mail: dpprusenski_lom@nug.bg
Гид в пещерата: Иван Иванов
Тел. 0889/ 205625
За водач: darvenia@abv.bg - частно лице

върни се в началото на страницата

Ръжишка пещера - гара Лакатник

Често погрешно я наричат Горната, Сухата. Широката преддверна част наистина е много суха. В изкопите, направени през 1948 г., даже на дълбочина 1,20 м бригадирите се ровеха в непоносим прах - доломитнобрашно. Но на 24-ия м в южна посока пещерата рязко завива на запад и оттам тя е напълно влажна почти по цялото си протежение. Западната част не е по-дълга от 30 м, откъдето през първите големи купчини образувания отново завива почти на север. Сега вече се върви само по стари образувания и покрай образувания по стените. Макар и страшно опустошени, те са все пак красиви, покрити с многолетната пушилка от факлите.

Пещерата е висока в тази част до 15 м. Грамадни блокове са паднали от свода. Повече от сталактитните образувания не са на свода, а по стените. Това се дължи на широките пукнатини. Пръскаща вода е изградила цели колоний от дендритни пъпки върху сталагмитите. На 180-ия м, вместо да продължи по насрещната запълнена с образувания цепка (пукнатина), пещерата за по-следен път завива на запад и след 5 м отново насевер, покорно следвайки основната серия от пукнатини. Тук е още по-широко и високо, образуванията плътно обхващат пода и отчасти стените. Налага се просто прекачване през образувания, без това да доставя трудности. Към 270 м пещерата има чудесни, но наистина обезобразени дендритни пъпки по стените, клончета, кристални рози. Тук е Изворчето - малка вдлъбнатинка в скалата, откъдето капещата вода е започнала да облива пода и е създала големи синтрови езерца със сив цвят. Насреща огромни блокове заприщват галерията. Създава се впечатление, че там тя свършва. Но от тях на височина около 20 м по падналите блокове може- да се стигне Тавана - уширение всред хаос от скали. Многогодишните търсения на продължение не се увенчаха с успех. Тук на кръстоската с напречна пукнатина пещерата е преживяла колосално срутване (281 м от входа).

Ръжишката пещера, въпреки че е най-достъпната пещера наоколо и е обезобразена, представлява един интересен обект за всички специалисти, включително за зоолога и археолога. От 32 вида животинки, населяващи пещерата, няколко са троглобионти. Зиме в пещерата обитава различно количество прилепи, понякога до 200-300. От археологическите находки се установи, че тук някога са обитавали хора от желязната епоха.

върни се в началото на страницата

Хан Маара - Централен Балкан

Пещерата Хан Маара (къща-пещера) е най-голямата пещера в Калоферската част на Централен Балкан. Тръгвайки по пътеката от хижа Рай към връх Ботев и хижа Левски, на около 500 м от хижата се намира пещерата Хан Маара. След подминаването на карстовия извор, бликащ в подножието на Райските скали и прекосяването на Пръскалската река, когато напред се вижда Райското пръскало (124,5 м.), под пътеката буквално зее входа на пещерата.

Независимо че е образувана във варовик, няма типичните пещерни образувания. Главната галерия е срутена на около 30 м от входа, а точната дължина на пещерата е 182 м. Има подземна река. Надморската й височина е 1450 м.

Както повечето пещери от този тип, тя е използвана за естествен заслон на овчари. В миналото под свода й са се събирали до 300 овце. Обитателите й са разнородни – мокрици, паякообразни, многоножки, бръмбари, пеперуди, ручейници, троглобионтния бръмбар Hexaurus paradisi. В пещерата са установени четири вида прилепи, от които два са световно застрашени – големият и трицветният нощник. Тя е потенциално убежище и за други консервационно значими видове прилепи, птици, насекоми, паякообразни, така че всякакви дейности, които водят до разрушаването й и безпокойството на обитателите й са недопустими.

Тъй като пещерата е в резерват Джендема, в Национален Парк Централен Балкан, за извършване на научно-изследователски проучвания в нея е необходимо те предварително да се съгласуват с МОСВ и Дирекцията на Парка.

върни се в началото на страницата